Определение № 437 от 16.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 803/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение от 3.09.2024 по НОХД № 20241510200566 по описа за 2024 г. на Районен съд - Дупница е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност със Софийския районен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, намира следното: Първоначално съдебното производство е образувано в СРС като НОХД № 7077/24 по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу Д. Р. К. за продължавано престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26 НК - измама, извършена с две деяния на 27.01.2020 г в гр. София срещу собствеността на „С. К.“ООД и „К.“ ЕАД във връзка с онлайн кредитиране, като общата стойност на вредите, според обвинението, е 2000 лв. или по 1000 лв. за всяко от посочените търговски дружества - кредитори. С определение № 2654 от 11.07.2024 г. съдията-докладчик от СРС е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като имотната вреда е настъпила в гр. Дупница, където подсъдимият е получил от каса на „И.“ съответните парични суми по договорените бързи кредити. По тези съображения е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на Районен съд - Дупница. В Районен съд – Дупница е образувано НОХД № 20241510200566/24 г., по което с определение, вписано в протокол № 1132 от публично съдебно заседание на 3.09.24 г. съдът е прекратил съдебното производство и е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност със СРС по съображения, че той е компетентен да разгледа делото, тъй като седалището и адресите на управление на двете търговски дружества, явяващи се ощетени юридически лица, според обвинението, са в гр. София и там е настъпила вредата, чрез излизане на инкриминираните суми от патримониума им. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд - Дупница по следните съображения: Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено, респективно, довършено престъплението, предмет на обвинението. Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението (чл.42, ал.1 от НПК). Когато се касае за престъпление измама, съдебната практика е изяснила, че престъплението се счита довършено там, където е извършен актът на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, съответно от ощетеното юридическо лице. В случая обвинението сочи, че ощетените юридически лица са две и всяко от тях е направило инкриминирано разпореждане на 27.01.2020 г. след като е било въведено в заблуждение от подсъдимия, но не уточнява в обстоятелствената част на обвинителния акт къде конкретно са извършени разпоредителните действия довършващи продължаваното престъпление. Такова уточнение се съдържа в диспозитива на обвинителния акт, където е отразено, че двете деяния от състава на продължаваното престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.26 от НК са извършени в гр. София. Тази формулировка на фактическата страна на обвинението е обвързваща за съда при решаване на въпроса за местната подсъдност при липса на друго посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт относно мястото на извършване на разпоредителните действия. При това положение местно компетентен да го разгледа е СРС, на който делото следва да бъде изпратено за решаване по същество. Същият съд е компетентен и на друго основание – това по чл. 36, ал. 3 от НПК. В посочената разпоредба законодателят е предвидил, че когато не може да се определи мястото, където е извършено/довършено престъплението, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. В конкретния случай досъдебното производство е довършено в СРП, която е внесла обвинителния акт. Следователно и на това основание местно компетентният съд е СРС. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение