Определение № 272 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2519/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. Т., Г. А. Т. и К. Г. Т. срещу определение № 19789 / 16.08.2016г. по гр.д. № 6127 / 2015г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на въззивното решение № 4312 от 19.05.2016г. по гр.д. № 6127/2015г. на Софийски градски съд. В частната касационна жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради което се иска той да бъде отменен като неправилен. Ответникът по частната жалба моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С решение № 384/29.03.2019г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, II ТО, след частична отменяна на обжалваното въззивно решение на № 4312 от 19.05.2016г. по гр.д. № 6127/2015г. на Софийски градски съд, са уважени част от предявените исковете по чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, като с касационното решение ВКС се е произнесъл относно дължимите разноски на страните за трите инстанции съобразно крайния изход на спора. С оглед на това, въззивното решение в частта за разноските е променено с решението на ВКС по чл.290 ГПК в частта му за отговорността за разноските за трите инстанции, съобразно окончателния изход на спора по исковете. Предвид изложеното, частната жалба срещу определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК се явява процесуално недопустима, поради липсата на предмет, и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд