Решение № 2705 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2015 г.

Решение № 2705 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12609/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Атанас Цветанов Марков от гр. София и на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против Решение № 5653 от 02.09.2015 г. на административен съд София-град по адм. д. № 4763 по описа за 2013 г., съответно в частта му с която е отхвърлена жалбата на Атанас Цветанов Марков срещу РА № 2151205125/04.01.2013 г., издаден от Атанас Костадинов Кехайов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 619/02.04.2013 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите и в частта с която е отменен посоченият РА. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното несъгласие на касатора е относно сумата възприета от съда за дължима по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Претендира разноски. Ответникът по тази жалба - директорът на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП се твърди, че решението в частта с която е отменен РА е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената част и потвърждаване на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба Атанас Цветанов Марков взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 2151205125/04.01.2013 г., издаден от Атанас Костадинов Кехайов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 619/02.04.2013 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на ревизираното лице са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1 291,83 лв. и лихви в размер на 1 023,75 лв., за 2006 г. в размер на 801,32 лв. и лихви в размер на 573,73 лв. и задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 982,23 лв. и лихви в размер на 1 529,97 лв., за 2008 г. в размер на 7 624,77 лв. и лихви в размер на 2 809,05 лв. и за 2009 г. в размер на 1 661,32 лв. и лихви в размер на 688,79 лв. Ревизиращите органи са анализирали относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, въз връзка с което са изготвени парични потоци за всяка една от годините в периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. за осъществените доходи и разходи на ревизираното лице в брой, отразени в таблична форма в констативната част на РД. При формиране на паричния поток са включени доходите и разходите на другия чл. от домакинството. След сравняване на получените доходи и извършените разходи в резултат на изготвените парични потоци ревизиращият орган е констатирал превишаване на извършените разходи над получените доходи, т. е. установил е недостиг на парични средства в рамките на семейството към определен момент в рамките на съответната данъчна година по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ, в резултат на което е посочено към съответния момент превишението на извършените разходи над размера на доказаните от ревизираното лице парични средства за тяхното покриване. След като е взел предвид и обстоятелството, че жалбоподателят се намира в отношения на съпружеска имуществена общност (СИО) в рамките на целия ревизиран период, за 2005 г. е определен недостиг в размер на 7 632,66 лв., за 2006 г. - недостиг в размер на 6 166,58 лв., за 2007 г. - недостиг в размер на 15 275,99 лв., за 2008 г. - недостиг в размер на 76 247,73 лв. и за 2009 г. - недостиг в размер на 16 613,18 лв. За да отмени РА за посочените периоди, съдът е приел, че неправилно е определена данъчната основа въз основа на временен недостиг на парични средства за отделни месеци, а не по години. От значение за преценката на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е състоянието на паричните потоци на лицето за цялата финансова година. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснати пороците, изтъкнати в касационните жалби. По жалбата на директора на дирекция "ОДОП" София. Касационната жалба на Директора на Д "ОДОП" е неоснователна. Този касатор обжалва решението на АС Пловдив в частта, в която е отменен РА № 2151205125/04.01.2013 г., издаден от Атанас Костадинов Кехайов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 619/02.04.2013 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите. Правилно е приел първостепенният съд, че предвид обстоятелството, че домакинството на жалбоподателя по смисъла на т. 2 от § 1 от ДР на ДОПК включва и съпругата му, органите по приходите правилно са изготвили общ семеен паричен поток. Независимо от правилния подход на органите по приходите при формиране на приходната и разходната част на общия паричен поток, данъчната основа неправилно е определена въз основа на временен недостиг на парични средства за отделни месеци, а не по години. При анализа на паричните потоци за останалите години съдът е приел, че РЛ е представило достатъчно писмени доказателства за приходите и направените от него разходи през отделните години, потвърдени и от заключението на назначената по делото ССЕ, въз основа на които обосновано първостепенният съд е посочил, че органите по приходите правилно са изготвили общ семеен паричен поток като в домакинството на касатора са включили и съпругата му, но данъчната основа неправилно е определена въз основа на временен недостиг на парични средства за отделни месеци, а не по години. Разделянето на доходите и разходите на жалбоподателя и неговата съпруга на няколко периода в рамките на една година е в противоречие с материалния данъчен закон, тъй като дължимият данък се определя на база годишния облагаем доход, както по ЗОДФЛ (отм.), така и по действащия ЗДДФЛ. В този смисъл правилно съдът е посочил, че при определяне на данъчната основа органът по приходите е обвързан с разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК, но за съответната данъчна година, а не за месечни периоди, както е отразено в оспореният РА. Облагането както по ЗОДФЛ (отм.), така и по действащия ЗДДФЛ обхваща приходите и разходите на съответното ревизирано физическо лице към края на всеки отделен данъчен период. Незаконосъобразно с РА е извършено съпоставяне на разходите на жалбоподателя с получените приходи към определена дата, а не за целия годишен период. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че органите по приходите са изложили правилни мотиви относно признаването или непризнаването на отделни разходи/приходи за ревизираното лице през отделните данъчни периоди, но при извършването на изчисленията си неправилно са формирали недостига за периоди, по-кратки като продължителност от календарната година. При направеният анализ на установените по делото обстоятелства и факти, съда обосновано и мотивирано е приел, че заключението на експертизата отразява вярно и обективно включените суми в приходната и в разходната част на паричния поток на РЛ и е кредитирал констатациите за наличие, съответно недостиг на парични средства, но за съответния годишен период, както и констатациите на ревизията за допуснати технически грешки при пресмятането на приходите и разходите. Допълнителен аргумент за кредитиране на заключението на ССчЕ съдът е намерил и в отстранените несъответствия на допуснати в хода на ревизията фактически грешки вследствие на неправилно посочване на суми за разходи, вместо коректното им включване в приходната част на паричния поток на ревизираното лице. С оглед гoреизложеното, съдът е възприел изготвените парични потоци за приходите и разходите съобразно констатациите на ССчЕ. В случая вещото лице е установило, че общият размер на доходите на Атанас Цветанов Марков за 2005 г., 2006 г., 2008 г. и 2009 г. е в по-голям размер от общия размер на разходите за съответната година, от което следва изводът, че не е налице недостиг на парични средства за посочените периоди, а за 2007 г. недостигът е в значително по-нисък размер от този, определен от органа по приходите. Обосновано е прието от АССГ, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане на формирания недостиг на парични средства единствено за 2007 г. За останалите ревизирани години е налице превишение на приходите над разходите и правилно и законосъобразно е отменен ревизионният акт в тази си част. Касационната жалба на ревизираното лице е неоснователна. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че са налице основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и следващи, поради доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2007 г. Съдът е приел, че съгласно заключението на ССчЕ този недостиг за 2007 г. е 20 989,07 лв. и след разделянето му на две сумата, съставляваща данъчната основа за облагане на жалбоподателя, възлиза на 10 494,54 лв., респ. дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. е в размер на 1 834,68 лв. За посочената от вещото лице главница и съответната на нея лихва за просрочие РА е законосъобразен. Вещото лице отбелязва, че през 2007 г. салдото на жалбоподателя е отрицателно, има недостиг на парични средства. Вещото лице е установило, че за 2007 г. доходите на домакинството на жалбоподателя са в размер на 75 272 лв., от които 37 216 лв. върнат заем от "Алвил 1" ЕООД, 37 265 лв. върнат заем от "Рондо 9" ЕООД, 800 лв. изтеглени в брой суми от банкова сметка на жалбоподателя. За същия годишен данъчен период са установени разходи в размер на 108 401,99 лв., като в разходната част на изготвения паричен поток са включени и суми, предоставени от съпругата на жалбоподателя на дружествата, на които е управител, но също са включени 6 843,12 лв. разходи за издръжка на семейството по данни на НСИ, 13 018,69 лв. суми, приети за изразходвани за пътувания до Турция, Испания и Тайланд, 49 368,35 лв. предоставен заем на "Рондо 9" ЕООД, 37 216 лв. предоставен заем на "Алвил 1" ООД, 1 955,83 лв. за покупка на лек автомобил. Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд и за законосъобразност констатациите на органа по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за 2007 г. за извършване на ревизията по особения ред и за неопровергана доказателствена сила на тези констатации от страна на ревизираното лице. Разноски: Атанас Цветанов Марков е претендирал разноски, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което не следва да му се присъждат. Съглсно чл. 161 от ДОПК на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 358,42 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение