Определение № 224 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 948/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Юробанк България“ АД срещу определение на Софийски апелативен съд. Ответниците Т. Т. и П. Т. оспорват жалбата. Въззивното производство е образувано по жалба на ответниците срещу първоинстанционно решение, с което са уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК и във връзка с издадена заповед за незабавно изпълнение искове за установяване на вземания по договор за банков кредит. По искане на ответниците с обжалваното определение въззивният съд е спрял изпълнението на заповедта на основание чл. 420, ал. 2 ГПК. Приел е, че е налице вероятна неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП на отнасящите се до определянето на приложимия лихвен процент клаузи по чл. 2, ал. 1 и ал. 4 от анекса към процесния договор, поради което относно вземанията за лихва изпълнението следва да бъде спряно на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК. По отношение на вземането за главница е приел, че при нищожност на клаузите относно лихвения процент платеното в повече ще следва да бъде отнесено за погасяване на главницата, поради което е налице неправилно изчисление на вземането за главница по смисъла на чл. 420, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за спиране на изпълнението и в тази част. Частната жалба е неоснователна. Доводите, насочени срещу извода на съда, че клаузата по чл. 1, ал. 1 от анекса не е неравноправна, а съдържа забранена уговорка за анатоцизъм, са неотносими към предмета на настоящото частно производство, доколкото изводите на въззивния съд за наличие на предпоставки за спиране на изпълнението не се основават на нищожност на тази клауза, а на неравноправност на други клаузи и на неправилно изчисление на размера на вземането. Неоснователно е и оплакването, че приетите за неравноправни клаузи не са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПП, тъй като са били уговорени индивидуално, а именно със самия договор, респ. анекс, без да са били включени в предварително изготвени общи условия. Съгласно дефиницията по чл. 146, ал. 2 ЗПП обстоятелството, че дадена клауза не е елемент от общи условия, само по себе си не означава автоматично, че същата е индивидуално уговорена. Индивидуалното уговаряне отсъства във всички случаи, когато съответната клауза е била изготвена предварително от търговеца, дори и по повод само на конкретния договор със съответния потребител и върху нейното съдържание потребителят не е имал възможност да повлияе в хода на преговорите. От тази гледна точка включването на дадена клауза в общи условия е само частен случай на по-общия кръг от хипотези на неиндивидуално уговаряне по чл. 146 ЗПП. Поради това и доколкото тежестта за доказване на индивидуалното уговаряне съгласно чл. 146, ал. 4 ЗПП пада върху търговеца, в тежест на ищеца в настоящия случай е да докаже не само, че процесните клаузи са били изготвени конкретно с цел включването им в именно в този договор, а не като част от общи условия, но и че ответниците не са имали възможност да повлияят върху съдържанието им. Обстоятелства и доказателства в това отношение обаче не се сочат. Неоснователни са и доводите за липса на неправилно изчисляване по чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК, основани на твърдението, че размерът на дълга, в частност относно главницата, е установен с неоспореното заключение на назначената икономическа експертиза. Приетите в хода на производството експертни заключения установяват размери на вземането за главница в различни варианти, чието възприемане е в зависимост от евентуалната основателност на съответните доводи и възражения на страните и фактическите и правните изводи на съда при постановяване на решението по съществото на спора. С оглед на това тези заключения не могат да обосноват извод за липса на неправилно изчисляване по смисъла на чл. 420, ал. 2, т. 3 ГПК, особено доколкото изводът за наличие на такова е основан не на експертните заключения, а на отнасянето на евентуално недължимо платените лихви към главницата. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноски в настоящото частно производство не следва да се присъждат, независимо от направеното от ответниците искане, доколкото с определението не се приключва делото – чл. 81 ГПК. С тези мотиви съдът