Определение № 161 от 04.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 521/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Хелио-тур-с„АД против разпореждане № 13/06.01.2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е върната подадената от същото дружество касационна жалба срещу постановеното въззивно решение № 99/20.09.2019 г. по т.д.№ 179/ 2019 г. по описа на същия съд. Жалбоподателят оспорва редовността на връчването на разпореждането на съда от 29.11.2019 г. / с което са му указани нередовности на касационната жалба / на приетата от съда дата - 05.12.2019 г., спрямо която е съобразен изтекъл срок за отстраняване на същите, чрез лицето А. Я. С.. Твърди, че така посоченото за получило разпореждането лице – А. С., действително упълномощено от страната да получава кореспонденцията й, на 05.12.2019 г. е отсъствало, поради разрешен му отпуск, на основание чл.50 ал.6 от КСО.За това обстоятелство страната представя доказателства, вкл. регистрирането на отпуска в НОИ. Като работодател в същите е посочено „Лемекон„АД, чийто работник по трудов договор е А. С., помещаващо се на същия административен адрес, на който е седалището и адреса на управление на „Хелио-турс-с„АД. Така страната оспорва истинността на удостовереното връчване, чрез лицето А. С. и твърди, че положения подпис е на Е. В., също служител на „ Лемекон” АД, но на която не са възлагани функции по получаване на кореспонденция от името на жалбоподателя. За установяване на посоченото обстоятелство страната претендира допускане на графологическа експертиза, за изследване подписа на получателя на разпореждането от 05.12.2019 г., посочен като лицето А. С.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С тук атакуваното разпореждане № 13/06.01.2020 г. на Бургаски апелативен съд е върната касационната жалба на „ Хелио – тур- с „ АД против постановеното по т.д.№ 179/2019 г. на Бургаски апелативен съд въззивно решение, поради неотстранени в срок нередовности на същата. Съдът е приел, че разпореждането му с указания за тяхното отстраняване – от 29.11.2019 г. – е връчено на страната на 05.12.2019 г., чрез лицето А. Я. С., на адреса по седалището и адреса на управление на „ Хеликс – тур – с „ АД – [населено място], ул. „Александър Стамболийски „ № 170. „Хеликс – тур – с „ АД оспорва истинността на удостовереното връчване – като връчване на посоченото за получател лице. Доколкото последното действително е упълномощено от страната, като оторизирано да получава кореспонденцията й лице, жалбоподателят се позовава, че връчването не е извършено на адреса на последното, посочен в представеното пълномощно – [населено място], ул.” Търговска „ № 74. Частната жалба е основателна и следва да се уважи, като не е нужно допускане на исканите доказателства, предвид следното: В производството страната е представлявана от адв. М. С., с адрес [населено място], ул. „ Индустриална „ № 46. Същият е подал и касационната жалба, макар упълномощаването му да е било за представителство във въззивното производство. Процесуалното му действие ,обаче, обуславя и нему указване отстраняване нередовностите на касационната жалба, вкл. представяне на доказателства за упълномощаването му и за касационна инстанция, каквито указания са дадени от въззивния съд. Съобщение за отстраняване нередовности на касационната жалба, обаче, не е изпратено и до адв. М. С., на адреса на същия в [населено място], ул. „Индустриална„ № 46, при съответно прилагане на чл.51 ГПК, в случай на неоткриване. Дори да се приеме, че липсата на упълномощаване предпоставя указанията за нередовностите на касационната жалба да се отправят само директно до страната, изпратеното съобщение не може да се приеме за надлежно такова. Същото е адресирано до дружеството, по седалището и адреса му на управление - [населено място], ул. „ Александър Стамболийски„ 170, но чрез адв. С., като получател от името на страната. Вярно е, че същото лице в отправяните до съда молби е сочило „съдебен адрес„ – [населено място], ул. „Александър Стамболийски„ № 170, но това му изявление е без правни последици, тъй като чл.40 ал.1 ГПК предпоставя съдебният а д р е с а т да е „ л и ц е в с е д а л и щ е т о н а с ъ д а „, което да получава съобщения и призовки - в м е с т о п ъ л н о м о щ н и к а, в конкретния случай, тъй като той го сочи, а не просто посочване на друг адрес, при това адреса на самата страна, която упълномощеният представлява. Съдът не е следвало да зачита за редовни, съгласно чл.40 ал.1 ГПК, така направените изявления за „съдебен адрес„ на пълномощника. Следователно, изпратеното до страната съобщение, в адресната му част, е ненадлежно изготвено, при вътрешно противоречие досежно получателя на същото и приложимия за този получател адрес, поради което не следва да се зачита за редовно връчено. Връчването на получател А. С., дори абстрахирайки се от твърденията на жалбоподателя за неистинност на удостовереното, не би могло да се приеме за редовно, тъй като същият не е посочен от пълномощника адв. С. или от самата страна съдебен адресат / при това доказателството за упълномощаването му да получава кореспонденцията й по седалището и адреса на управление е представено последващо на удостовереното връчване – на 10.12.2019 г. /, нито служител на самото дружество, за да би се приело редовно връчване по реда на чл.50 ал.3 ГПК. Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение