Определение № 1966 от 12.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2017/2023 г.

Производството е по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК. Образувано е по депозирана молба от касаторите И. П. Г., Н. П. Г., Г. П. Г., Я. П. Г., А. П. Г., Й. П. Г., Г. Г. Г., Я. Г. Г., З. Г. Г., П. Г. Г., И. Я. П., Д. Я. П., В. Я. П., Господин Я. П., С. Я. П., и К. Я. П., конституирани на основание чл. 227 ГПК правоприемници на починалия в хода на делото ищец Г. П. А., с искане да бъде отстранена допусната фактическа грешка в определение № 1041 от 23.04.2024 г. по т.д. 2017/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските, изразяваща се в погрешно изписване в диспозитива на съдебния акт на приетия в мотивите за дължим разход в полза на ответника в размер на сумата 7 560 лв. Молят решението да бъде изменено в частта за разноските, като такива не бъдат присъждани на ответника ЗД „Бул инс“ АД, като считат, че разноските не се установява да са реално заплатени. Обосновават последните си твърдения с доводи, че ответникът, застрахователно дружество, е следвало да плати по банкова сметка, а не, както е отразено в договора, в брой, за да може да осчетоводи разхода. При условията на евентуалност молят присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено като прекомерно с доводи, че не е налице фактическа и правна сложност на съдебния спор. Молят съдът да не съобразява установените с Наредба 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения, като се позовават на задължителното за националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г. От насрещната страна, ЗД „Бул инс“ АД, в указания срок не е депозиран писмен отговор на молбата. Молбата е депозирана в срок от страна по спора с легитимиран с молбата интерес от депозиране на същата, поради което е допустима. Молбата е частично основателна. Видно от преписката по делото ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД е депозирал списък на разноските по чл. 80 ГПК – л. 77, с искане да му бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 7 560 лв. В мотивите на съдебния акт съдът е приел, че ответникът доказва и има право на разноски за сума в този размер – 7 560 лв. В диспозитива на съдебния акт в отклонение от тази ясно формирана воля съдът е изписал не тази сума, а сумата 7 650 лв., което несъответствие между формирана и изразена в диспозитива на определението воля на съда следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК чрез поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. В останалата част молбата е неоснователна. Не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Както е приел съдът с определението си от 23.04.2024 г., ответникът доказва извършването на разход за платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 7 560 лв., в който смисъл е налице изричен запис за плащане на възнаграждението в брой в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г. Разрешението е съответно на задължителното тълкуване, дадено с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, като нито законът, нито по тълкувателен път с последния акт се въвежда изискване направените разноски за процесуално представителство на страната от адвокат да бъдат доказвани единствено чрез представяне на фактури и доказателства за извършен банков превод, както поддържат молителите. Не са налице предпоставки за намаляване на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част на иска. Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Последната законова хипотеза не е налице според настоящия състав на съда, като съдът съобразява предмета на делото – спорност на всички релевантни факти по делото във връзка със заявеното възражение за съпричиняване, събраните множество доказателства в тази насока, поддържаните с касационната жалба доводи и възражения и зададените четиринадесет правни въпроса с искане за допускане на касационно обжалване по тях, по които ответникът е осъществил защита чрез подаване на писмен отговор. Като изключение от общото правило нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се прилага, само когато е налице прекомерност, каквато по горните доводи на съда не се установява в процесния случай, поради което доказаният разход за представляване на ответника по касация от адвокат пред касационната инстанция не следва да бъде намаляван от съда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение