Определение № 2957 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2372/2024 г.
ВКСI търговско отделение14.11.2024 г.докладчик Боян Балевски
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №121/07.08.2024 г. по т.д. №115/24 на АС-Бургас. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на на “А и Л корпорация” ООД, ЕИК[ЕИК] срещу определение №121/07.08.2024 г. по т.д. №115/24 на АС-Бургас, с което е потвърдено определение № 526 от 16.05.2024 г. по т.д. № 105/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което определение е било прекратено като недопустимо производството по делото в частта по предявения от “А и Л корпорация” ООД иск за установяване, че предявените в производството по несъстоятелност на “А и Л корпорация” ООД с молба № 26170 от 01.04.2022 г. от кредитора “Първа инвестиционна банка” АД вземания, основаващи се на договори за банков кредит, са недопустими поради липса на представителна власт на представителя на банката-кредито, както и за обезсилване поради недопустимост на определението на съда по несъстоятелността № 260092 от 13.03.2024 г. в частта, с което са приети вземанията на банката. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда в обжалваното определение, че иск, прледявен по реда на чл.694 ТЗ, с подобен предмет е недопустим. Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането по същество на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил в мотивите следните съображения: В ИМ са изложени твърдения, че е в производство по несъстоятелност на „А и Л корпорация“ ООД, открито с решение от 02.03.2022 г. по т.д.н. № 47/2021 г. на БОС, с молба вх. № 261760 от 01.04.2022 г. са били предявени вземания от страна на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД, както следва:
по договор за банков кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007 г.: главница в размер на 948 017,67 €; договорна лихва за периода 02.01.2017 - 03.04.2017 г. в размер на 8609,41 €; обезщетение за забава в размер на 277 058,91 €; законна лихва за периода 04.04.2018 г. - 31.03.2022 г.; разноски в размер на 22 189,58 € и законна лихва от 01.04.2022 г.;
по договор за банков кредит № 00LD-000207 от 20.12.2010 г.: главница в размер на 92 467,81 €; договорна лихва за периода 02.03.2017 - 03.04.2018 г. в размер на 15 232,80 €; законна лихва за периода 04.04.2018 - 31.03.2022 г. в размер на 37 449,06 €; разноски в размер на 6534,14 € и законна лихва от 01.04.2022 г.;
по договор за банков кредит 00LD-L-000350 от 28.11.2012 г.: договорна лихва размер на 30 680 €; държавна такса в размер на 1200,10 лв. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1400 лв.;
по договор за банков кредит № 00LD-L-000119 от 12.02.2010 г.: главница в размер на 1 §; договорна лихва за периода 01.05.2015 - 31.12.2017 г. в размер на 29806,46 €; обезщетение за забава в размер на 35 955,71 €; разноски в размер на 281,74 € и законна лихва от 01.04.2022 г.;
по договор за банков кредит № 00LD-L-000024 от 18.08.2008 г.: главница в размер на 1 §; договорна лихва за периода 01.02.2015 - 31.12.2017 г. в размер на 46844,75 €; обезщетение за забава в размер на 83 629,22 €; законна лихва от 01.04.2022 г. Част от така предявените вземания са приети от синдика и са включени в изготвения от него списък на приетите вземания. Друга част не са били приети от синдика. Няма данни длъжникът “А и Л корпорация” ООД да е подал възражение срещу приетите от синдика вземания на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД. С определение № 260092 от 13.03.2024 г. по т.д. № 47/2021 г. на БОС съдът по несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение на кредитора е включил в списъка на приетите вземания предявените от банката вземания по договор за банков кредит № 000LD-L-000119 от 12.02.2010 г. и по договор договор за банков кредит №00LD-L-000024 от 18.08.2008 г., които синдикът не е приел. С определение № 260139 от 10.04.2024 г. по същото дело е допълнено определение № 260092, като в списъка на приетите вземания отново по възражението на кредитора са включени част от предявените вземания по договор за банков кредит № 00KP-DD-2978г. От 30.05.2007 г. и по договор за банков кредит № 000LD-000207 от 20.12.2010 г. Съставът на БАС е изложил съображения, че при тези данни длъжникът е легитимиран да оспорва с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ само тези вземания на кредитора “Първа инвестиционна банка” АД, които са приети с двете определения на съда на осн. чл. 692, ал. 4 ТЗ, но не и вземанията, които са приети от синдика и не са били оспорени с възражение от длъжника. Ето защо, според съда, самостоятелна претенция за установяване, че вземанията са нередовно предявени, е недопустима, тъй като ищецът по иск на осн. чл. 694 ТЗ няма интерес от нея. Недопустимо, според същия, е и искането за обезсилване на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Според съда, този съдебен акт не подлежи на самостоятелен контрол, като засегнатите страни (длъжник и кредитори) разполагат с възможността да установят несъществуването/съществуването на конкретно вземане с иска по чл. 694 ТЗ и по този начин да удовлетворят интереса си. Настоящият състав на Първо т.о. на ТК на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения:
От страна на частния касатор се поставят като обуславящи изхода на спора въпроси, които обобщено се свеждат до това, дали при пропуск на съда по несъстоятелността в процедурата по чл.692 ТЗ да се произнесе по недопустимото предявяване на вземания в производство по несъстоятелност от страна на кредитор, поради липсата на представителна власт на лицето, което ги предявява, то този пропуск може да се отстрани по реда на исковото производство по чл.694 ТЗ следва да се има в предвид, че при произнасянето си с обжалвания съдебен акт, въззивният съд се е позовал на две отделни самостоятелни основания за недопустимост на иска по чл.694 ТЗ: 1.длъжникът е легитимиран да оспорва с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ само тези вземания на кредитора, които са приети по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, но не и вземанията, които са приети от синдика и не са били оспорени с възражение от длъжника. Този извод съответства на ясната уредба в чл.694 ал.1,т.1 ТЗ 2. Произнасянето на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ не подлежи на самостоятелен контрол, а засегнатите страни (длъжник и кредитори) разполагат с възможността да установят несъществуването/съществуването на конкретно вземане с иска по чл. 694 ТЗ и по този начин да удовлетворят интереса си.
Изложеният по-горе обобщен въпрос се отнася само до второто основание, което обаче е допълнителен довод за съда да счете ЧЖ за недопустима, респективно-искът по чл.694 ТЗ-недопустим. Следователно отговорът на този въпрос не би довел, сам по себе си, до различен резултат по конкретния процесуалноправен спор. Отделно от това следва само да се отбележи, че искът по чл.694 ТЗ е средство за защита на съществуването/несъществуването на самото материално право на конкретно вземане, а не на редовността на неговото предявяване в процеса по несъстоятелност на търговец, което се преценява в производствата по чл.686 и следващите ТЗ -от синдика, а в това по чл.692 ТЗ- от съда по несъстоятелността.