Определение № 449 от 29.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 491/2019 г.

Производството по делото с правно основание чл.288 от ГПК, е приключило с определение № 681 от 16.10.2019г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2125 от 7.08.2018г. по в.гр.д. № 2336 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд. Постъпила е молба с вх.№ 9075 от 25.10.2019г. от адвокат В., процесуален представител на ответника П. Н.-У., с искане за допълване на постановения акт, чрез присъждане на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на сумата от 712лв. адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, в предоставения срок е постъпило следното становище от касаторите, чрез процесуалния им представител адвокат К.: размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да е в предвидения минимален размер, посочен в чл.9 ал.1 Наредба № 1/2004г., а не ¾ от възнаграждението по чл.7, изчислено при конкретния материален интерес от 14 000лв., като се отчете че пълномощникът на ответната страна само е приподписал отговора, без да го е изготвял и без да се е явявал пред съда. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: Ответницата е представила отговор на касационната жалба, подписан от нея. С разпореждане от 4.12.2018г. й е указано, че отговорът следва да бъде приподписан от адвокат. В изпълнение на указанията, тя е представила пълномощно, с което е упълномощила адвокат В. за изрично посочени действия, включително да приподпише отговора, след което същият заедно с касационната жалба са изпратени на касационната инстанция, по които е образувано настоящето производство. Адвокат В., с нарочна молба от 21.01.2019г., е поискал от съда, на основание чл.38 ал.2 ЗА, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като ответницата е материално затруднено лице и оказаната й адвокатска помощ е безплатна, на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. По така направеното искане, съдът не се е произнесъл. Липсата на произнася по направено искане е основание за допълване на постановения акт. Съгласно чл.38 ал.2 ЗА, когато адвокат е оказал безплатна помощ и съдействие на материално затруднено лице, съдът следва да му определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвиденият в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения и да осъди другата страна да го заплати. В случая, видно от горепосоченото пълномощно, оказаната адвокатска помощ се изразява в приподписване на отговор на касационна жалба, изправяне на нередовности в същия и изготвяне на искане за присъждане на разноски по чл.38 ЗА. Съгласно приложимият в конкретния случай чл.9 ал.3 от Наредбата, за тези действия предвиденото възнаграждение е в размер на „3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 500лв.”, т.е. ¾ от 950лв. /колкото е възнаграждението по чл.7 ал.2 т.4, при интерес от 14 000лв./ или 712лв. Направеното възражение, че следва да се присъди предвиденият минимум от 500лв., не може да бъде споделено, защото от редакцията на нормата на чл.9 ал.3 от Наредбата следва, че минимумът от 500лв. се дължи, ако след извършване на изчислението получената сума е под 500лв., а не над, както е в конкретния случай. Неоснователно е и възражението, че дължимостта на минималният размер е обусловена от извършените от пълномощника на ответната страна действия – приподписване на отговор, без явяване пред съд, тъй като това не следва от текста на чл.9 ал.3 от Наредбата, а и защото, извършените действия са съществени пред вид нормата на чл.287 ал.1, във вр. с чл.284 ал.2 ГПК, съгласно които неподписването на отговора от адвокат е основание за връщане на жалбата. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд намира искането за основателно, поради което