Определение № 50 от 08.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 436/2019 г.

Производството е с правно основание чл.409,ал.4 ГПК Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Д. срещу решение № 1683 от 16.10.2018 г. по възз. гр.д. № 2292 /2006 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е отхвърлена като неоснователна негова молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Насрещната страна Е. С. П. в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. С определение № 50 от 24.01.2019 г. по свое гр.д. № 24 /2019 г. Варненският апелативен съд е прекратил производството по подадената до него въззивна жалба и е изпратил делото на ВКС с мотиви, че първообразният изпълнителен лист е бил издаден т Окръжен съд Варна, действал като въззивна инстанция, въз основа на разпореждане от 03.08.2007 г. по възз. гр.д. № 2292 /2006 г., съгласно чл.409,ал.4 ГПК по искането за издаване на изпълнителен лист съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред, това означава, че в случая е неприложим редът за обжалване на определенията по чл.274,ал.2 ГПК, а компетентен да се произнесе по жалбата е ВКС на РБ. Настоящият състав намира, че обжалваното решение по чл.409,ал.1 ГПК е постановено от въззивен съд, но не е въззивно, а първоинстанционно, защото с него съдът се е произнесъл не по въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, а за първи път по самостоятелно производство по процесуалния въпрос за издаване на дубликат на изпълнителен лист, актът по който подлежи на обжалване. Съответно подадената срещу това решение жалба е въззивна. С правилото, прието с разпоредбата на чл.409,ал.4 ГПК е предвидено, че постановеното по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист решение подлежи на обжалване по общия ред. Това определя функционалната подсъдност при обжалването. С мотивите си по т.2 от тълкувателно решение от 12.07.2018 г. по т.д. № 5 /2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че Върховният касационен съд се произнася по касационна жалба срещу въззивно решение, постановен по жалба срещу решение на първоинстанционния съд по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист (чл.409 ГПК); така е защото с разпоредбата на чл.409 ГПК актът на съда е наименован решение и по този начин законодателят е зачел исковия характер на производството за издаване на дубликат от изпълнителен лист, имащо за предмет самото изпълняемо право, по което се формира сила на пресъдено нещо; предвидената в чл.409,ал.4 ГПК процесуална възможност за обжалване на постановеното решение и изричното препращане към „общия ред“ означава приложимост на общия ред за обжалване на решенията, постановени в исковото производство. Това означава, че по въззивните жалби срещу първоинстанционните решения по чл.409,ал.4 ГПК се произнася въззивен съд, а по касационните жалби срещу въззивните решения – Върховният касационен съд, при условие, че решението, въз основа на което е бил издаден първообразният изпълнителен лист, подлежи на касационно обжалване. Поради изложеното настоящият състав приема, че в случая по подадената срещу решение № 1683 от 16.10.2018 г. по възз. гр.д. № 2292 /2006 г. на Варненския окръжен съд, г.о. въззивна жалба на Д. С. Д. следва да се произнесе Варненският апелативен съд, а не Върховният касационен съд. Воден от изложеното, съдът