Определение № 11353 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. С. Ж. Паров срещу определение № 848/13.10.2025 г., постановено по адм.д.150/2025 г. по описа на Административен съд – Разград (АС-Разград), с което по реда на чл. 176а, ал. 3 от АПК е допълнено определение № 759/17.09.2025 г. по същото дело в частта относно разноските като са му присъдени само 300 лв. вместо претендираните 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Иска да бъде отменено обжалваното определение и му бъде определено като дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) възнаграждение в размер на 1000лв. Подробни съображения в подкрепа на искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 848/13.10.2025 г., постановено по адм.д.150/2025 г. по описа на АС-Разград е допълнено определение № 759/17.09.2025 г., с което е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата на Д. П. П., представлявана от адв. С. Паров и е прекратено производството по делото. С определението по чл. 176а от АПК първоинстнационният съд е определил 300 лева адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ и съдействие на жалбоподателката по делото от адв. С. Паров. С оглед обстоятелствената част на частната жалба следва да се приеме, че се атакува съдебния акт само по отношение определянето на адвокатско възнаграждение в по-малък размер от претендирания (1000 лв.), но не и частта, с която „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е осъдено да заплати сумата от 300 лв. Така постановеното определение е валидно и допустимо. Обжалваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, поради което се явява действителен съдебен акт. Определението от 17.09.2025 г., чието изменение в частта относно разноските е предмет на обжалваното определение, е влязло в сила в частта, с която производството по адм.д. 150/2025 г. по описа на АС-Разград е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради което както първоинстанционният съд, така и настоящата инстанция е обвързана с него. По принцип отговорността за разноски е в зависимост от изхода на спора по делото и се понася от страната, която го е загубила, но всяка отделна хипотеза е изрично предвидена в закона. При прекратяване на делото се предполага, че жалбоподателят е загубил делото, поради което законодателят е определил ответната страна да има право на разноски, освен ако не е станала причина за образуването му. Само по изключение при прекратяване на делото разноските се възлагат в тежест на ответната страна (чл. 143, ал. 2 от АПК), защото в тази хипотеза крайният изход спорната ситуация фактически е в полза на жалбоподателя. В настоящия случай производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК - липса на правен интерес от оспорването и тази хипотеза не е в изключенията. Определението за прекратяване не е обжалвано от Д. П., чийто процесуален представител е частният жалбоподател адв. С. Паров, поради което за него не е възникнало право да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение от другата страна за оказаната на жалбоподателката безплатна правна помощ. От тази гледна точка доводите в частната жалба относно задължителното тълкуване на общностни норми, направено от Съда на Европейския съюз, както и относно справедливия, а и обичайния, размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от него правна помощ и съдействие са без правно значение, но само пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че в това отношение АС-Разград не е допуснал грешки. При обжалване само от адв. С. Паров и то само относно неуважената част от претенцията му за разноски, не е налице процесуална възможност за осъществяване на инстанционен контрол по отношение частта от съдебния акт, с която са му присъдени разноски. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и обосновано трябва да бъде оставено в сила. За настоящото производство разноски не се претендират, поради което, а и с оглед характера на спора разноски не се дължат. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение