Определение № 1182 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3805/2022 г.

С молба вх. № 9946/15.08.2023 година, подадена по пощата на 14.08.2023 година, „Банка ДСК“ АД [населено място], е поискало да бъде допълнено постановеното по делото определение № 2376/07.08.2023 година, в частта му за разноските, като му бъде присъдено сумата от 683.45 лева, представляваща внесено възнаграждение за особен представител на С. М. Р., а също така и юрисконсултско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция. Препис от молбата е бил връчен на С. М. Р. като по делото е постъпил отговор от същия с вх. № 11 309/19.09.2023 година, подаден по пощата на 18.03.2023 година, с който подадената от „Банка ДСК“ АД [населено място] молба по чл. 248 от ГПК е оспорена като недопустима и евентуално като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение. С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от „Банка ДСК“ АД [населено място] срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото определение № 2376/07.08.2023 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на решение № 126/02.06.2022 година на Окръжен съд Шумен, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 98/2022 година в частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 6/14-01.2022 година на Районен съд Велики Преслав, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 259/2021 година е признато за установено, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, че С. М. Р. дължи на „Банка ДСК“ АД [населено място] сумата от 4719.01 лева-главница дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 10.10.2017 година между „Банка ДСК“ АД [населено място], в качеството на кредитодател и С. М. Р., в качеството на кредитополучател, за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260 102/11.12.2020 година и изпълнителен лист № 260 161/11.12.2020 година по ч. гр. д. № 607/2020 година по описа на Районен съд Велики Преслав. Във връзка с това С. М. Р. дължи на „Банка ДСК“ АД [населено място] направените в касационното производство разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането за присъждането на такива е направено с отговора на касационната жалба, но съдът не се е произнесъл по него с определението, с което не е допуснал касационното обжалване. Предвид горното се касае до искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на постановеното по делото определение № 2376/07.08.2023 година в частта му за разноските, поради което за допустимостта му е без значение това, че „Банка ДСК“ АД [населено място] не е представила списък с разноски по чл. 80 от ГПК, в какъвто смисъл е възражението на С. М. Р. за недопустимостта на искането. От представените по делото доказателства е видно, че „Банка ДСК“ АД [населено място] е извършила разходи в размер на 349.44 € (683.45 лева), представляваща възнаграждение за подалия касационната жалба особен представител на С. М. Р.. Това е сума, която подлежи на възстановяване на „Банка ДСК“ АД [населено място]. Освен това банката е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което следва да бъде определено в размер на 51.13 € (100.00 лева), по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. С оглед на това искането следва да бъде уважено като постановеното по делото определение № 2376/07.08.2023 година трябва да бъде допълнено като С. М. Р. бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД [населено място] сумата от 400.57 € (783.45 лева) разноски по делото за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение