Определение № 1940 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1043/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ЗК „Лев Инс“АД против решение № 1212/27.11.2024г. по гр.д.№ 1408/2024г. на Апелативен съд – София, с разпореждане от 23.05.2025 г. на Председателя на ІІ т.о. на Върховен касационен съд, с което е указано докладването му на състава преди определената дата за производство по реда на чл. 288 ГПК, за преценка редовността на касационната жалба, с оглед дължимата за произнасянето по допустимост на касационната жалба държавна такса в размер на 30 лева. Настоящият състав констатира, че дължимата държавна такса от 30 лва, за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК, не е внесена от касатора, въпреки двукратно отправените до същия указания, за довнасяне на сума от 15 лева. След всяко от дадените указания – с разпореждане рег. № 371/23.01.2025 г. и с разпореждане рег. № 2551/15.05.2025 г. на въззивния съд - страната е депозирала копие от първоначално представения документ за платена държавна такса от 15 лева, а не за довнесени към същата 15 лева, в който смисъл дадените от съда указания са ясни и непротиворечиви. Разпорежданията са въведени в електронната деловодна система на съда, осигуряваща свободен достъп, но отделно от това, при служебна справка настоящият състав констатира, че съобщение за второто по време разпореждане е получено за касатора от лицето Д. К., посочено с качество „технически сътрудник„, на 27.05.2025 г.. Предвид неотстранена и към момента нередовност на касационната жалба на ЗК „Лев Инс“АД, същата следва да бъде върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение