Определение № 369 от 05.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1469/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу определение № 56 от 29.03.2017 г. по ч.т.д. № 80/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което потвърдено определение № 39 от 11.01.2017 г. по т.д. № 33/2016 г. на Окръжен съд – Плевен в частта, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за местна неподсъдност на спора. Частният касатор релевира доводи за неправилност на атакуваното определение, като твърди, че за ищеца не съществува възможност за избор на местна подсъдност. По съображения в жалбата се претендира отмяна на определението, с произтичащите законни последици. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, основано на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради липса на формулирани правни въпроси, а по същество поддържа доводи за правилност на определението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за оставяне без уважение на отвод за местна неподсъдност на спора. Това въззивно определение не е от категорията на процесуалните съдебни актове по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл са задължителните за съдилищата указания, дадени в т.9 в от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение