Определение № 40 от 04.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 4/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за отмяна на основание чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 39 от 22.06.2021 г. по ч.т.д. № 886/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав, с което по жалба на „НСБП Сервиз“ ЕООД е отменен отказ № 20210426101027-6/05.05.2021 г. на длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ и вместо това е указано да се впишат в търговския регистър по партидата на „НСБП Сервиз“ ЕООД обстоятелствата, заявени със заявление А4 с вх. рег. № 20210426101027/26.04.2021 г., изразяващи се в приемане на нов съдружник, увеличаване на капитала и изписване на фирменото наименование на дружеството на чужд език. Молителят поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излага съображения, че има интерес да иска отмяна на решението, въпреки че не е страна по делото, по което то е постановено. Моли решението да бъде отменено, отказът на длъжностното лице по регистрация – потвърден, като се укаже заличаване на вписаните на 23.06.2021 г. по партидата на „НСБП Сервиз“ ЕООД обстоятелства, заявени със Заявление А4 с вх. рег. № 20210426101027/26.04.2021 г. Насрещната страна по молбата – „НСБП Сервиз“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, излага становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност, по конкретно изложени съображения. Моли се молбата да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като извърши проверка по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че молбата за отмяна е недопустима. Задължителните указания в Постановление № 2/1977 г. на Пленума на Върховния съд, т. 2, запазили действието си и при сега действащия ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г.), съобразени и възпроизведени и в Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, са, че с оглед естеството на института, на отмяна по реда на извънредния съдебен контрол, понастоящем уреден в чл. 303 и сл. ГПК, подлежат само тези съдебни актове, с които се разрешава спор за материално право и които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Съгласно т. 3 и т. 4 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната е съдебно производство (процесуален способ) за защита на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГКП е съдебен акт (влязло в сила съдебно решение), резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава XXIV на ГПК като самостоятелно и извънинстанционно. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато това се дължи на едно от посочените по – горе основания по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, и да се възстанови висящността на производството по спора за отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат. Отмяната цели и преодоляване на необжалваемостта на влязлото в сила съдебно решение, доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждане на сила на пресъдено нещо. Следователно, като способ за преодоляване силата на пресъдено нещо по предмета на решението отмяната има приложно поле само по отношение на съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. В предметния й обхват не попадат решенията, постановени в охранителното едностранно производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като със същите не се разрешава правен спор със силата на пресъдено нещо. С тях се цели единствено да се извести относно промени (обстоятелства), възникнали и подлежащи на вписване по партидата на лицето в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В настоящото производство, искането е за отмяна именно на влязло в сила съдебно решение, постановено по жалба по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК от Софийски градски съд. Това производство има едностранен характер, с решението на Софийски градски съд не е разрешен спор и същото не се полза със сила на пресъдено нещо. Ето защо, то не попада в категорията съдебни актове, които могат да бъдат отменени по реда на чл. 303 ГПК. Освен това, не може да се приеме на основание чл. 304 ГПК, че молителят е трето лице, спрямо което решението има сила, именно отново поради едностранния характер на производството по ЗТРРЮЛНЦ. По тези съображения съставът на ВКС намира, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд