Определение № 544 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 298/2025 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 284354/05.12.2024г. на „Юробанк България“ АД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение № 50011 от 26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение. С решението, след отмяна на въззивно решение № 208 от 17.02.2022г. по в.гр.д. № 1416/2021г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260858 от 28.10.2020г. по гр.д. № 1158/2018г. на Софийски градски съд, допълнено с решение № 260571 от 25.01.2021г., са отхвърлени предявените от банката срещу Е. Г. А. искове по чл. 422 от ГПК за установяване като дължими на главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава и такси по договор за кредит с цел покупка на недвижим имот № HL 26612/04.10.2007г. Възприето е било, че договорът е изцяло недействителен, а подлежащата на връщане в този случай главница от 60 000 лева е погасена преди образуване на делото. Според молителя решението на ВКС противоречи на влязлото в сила на 31.12.2020г. решение на Софийски градски съд по в.гр.д. № 16122/2018г., с което по искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, при възприета частична недействителност на договора за кредит, банката е била осъдена да върне на Е. Г. А. надвнесени курсови разлики и недължимо платени лихви. В молбата за отмяна се съдържа искане за спиране на изпълнението на решение № 50011 от 26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. Искането е обосновано с извода, направен в мотивите на решението, че Е. Г. А. има право да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу банката за вземане в размер на 29 608. 36 швейцарски франка, платени въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 51172/2017г. на Софийски районен съд. Също съгласно изложеното от молителя в резултат на проведеното принудително изпълнение на решението по в.гр.д. № 16122/2018г. на Софийски градски съд през 2023г. кредитополучателката е получила общо 54 238, 48 лева, което не е било отчетено при постановяване на решението на ВКС. От молителя е представено банково бордеро за внасяне на гаранция от 70 208. 26 лева, представляваща левовата равностойност на 29 608. 36 швейцарски франка по курс на БНБ към 03.12.2024г. (62 148 лева) и 8 060. 26 лева разноски, за заплащането на които банката е осъдена с касационното решение. Настоящият съдебен състав намира молбата по чл. 309, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 282, ал. 2 от ГПК за неоснователна. С решението по чл. 290 от ГПК, чиято отмяна се иска, са отхвърлени исковете на „Юробанк България“ АД срещу Е. Г. А. по чл. 422 от ГПК. По правило това решение не е от посочените в разпоредбата на чл. 404, т. 1 от ГПК актове, които подлежат на индивидуално принудително изпълнение и по отношение на които се постановява спиране по реда на чл. 282 от ГПК, приложим в производството по чл. 303 от ГПК, във връзка с чл. 309, ал. 1 от ГПК. Действително съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне на предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск поради недействителност на основанието, от което произтича вземането, за сумите, получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК, се издава обратен изпълнителен лист. Но по настоящото дело няма изложени твърдения и събрани доказателства, че такъв изпълнителен лист в полза на Е. Г. А. е издаден, като последица от влязлото в сила касационно решение. Поради това спиране не може да бъде постановявано. Воден от горното Върховният касационен съд