Определение № 411 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3222/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от М. Г. Г., С. Г. Ц., И. Г. Н., И. С. Г. и Ц. Н. Н. - петимата с адрес в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. М. М., с искане да се измени определение № 439 от 11 октомври 2019 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Поддържа се, че касационният съд не е следвало да присъжда разноски, тъй като производството пред него нямало характер на самостоятелно производство по реда на чл. 81 ГПК, доколкото същото било свързано с молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционно съдебно решение в частта за разноските. В писмено становище насрещната страна Т. М. Ц. от [населено място], чрез адв. Т. Г., излага доводи за неоснователност на искането. К. съд приема подадената молба за основателна. С посоченото определение съдът, в настоящия си състав, остави без разглеждане частната касационна жалба вх. № 2856/13.06.2019 г. на молителите против определение № 136 от 20 май 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], като осъди същите в качеството им на жалбоподатели да заплатят на Т. М. Ц. разноски за производството пред ВКС. Съгласно установената съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, поради което нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса (така определение № 683 по ч.гр.д. № 5089/2015 г., ІІІ г. о., ВКС). В случая предмет на проверка по настоящото дело, е въззивно определение № 136 от 20 май 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 155/2019 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е потвърдено определение № 331 от 19 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 130/2019 г. на окръжния съд в [населено място], в частта, с която въззивна жалба вх. № 12431/27.11.2018 г. на жалбоподателите против решение № 447 от 1 ноември 2018 г., постановено по гр.д. № 923/2018 г. по описа на районния съд в [населено място], е изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне по въззивната жалба в частта, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК, и с която частна жалба вх. № 3885/03.04.2019 г., въз основа на която е било образувано в.ч.гр.д. № 155/2019 г., е изпратена на окръжния съд в [населено място] за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК в частта, с която се оспорват присъдените с определение № 331 от 19 март 2019 г., постановено по в.гр.д. № 130/2019 г. на окръжния съд в [населено място], разноски. Доколкото въззивното определение е постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, разноски не се дължат. Предвид изложеното, постановеното по настоящото дело определение № 439 от 11 октомври 2019 г. следва да се измени, като искането за присъждане на разноски се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,