Определение № 6470 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4963/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община, чрез процесуален представител, срещу Определение №16193 от 27.04.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 1021/2026 г. С определението съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на кмета на Столична община срещу Решение № 9115 от 06.03.2026 г. на АССГ по адм. дело № 1021/2026 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на Столична община срещу Решение № РД-02-14-884 от 14.06.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР). Частният жалбоподател – кметът на Столична община, счита определението за неправилно. Излага, че съдът не е съобразил, че Столична община е страна по делото, а кметът е нейният законен представител. В този смисъл процесуалните действия и права се упражняват чрез него. Тълкуването, възприето от първоинстанционния съд, необосновано ограничава правото на защита и води до лишаване от възможност за съдебен контрол върху акта. Налице е неправилна преценка от съда на процесуалната легитимация, респективно на приетата от АССГ липса на основание по чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като независимо от формалното конституиране на страните, правен интерес за обжалване има всяко лице, спрямо което съдебният акт поражда неблагоприятни последици. Финансовата корекция рефлектира пряко върху бюджета и имуществената сфера на Столична община, поради което кметът, като неин законен представител, има правен интерес да обжалва определението. Съдът не е съобразил, че кметът на общината представлява същата по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), поради което подадената жалба е процесуално допустима. Макар в първоинстанционното производство като жалбоподател да е конституирана Столична община, процесуалното й представителство се осъществява от кмета на Столична община. Съдебният акт пряко засяга правната сфера на представляваното лице, респективно и на неговия законен представител в рамките на служебното му процесуално качество. Адресат на последиците от определената финансова корекция е бюджетът на Столична община, поради което финансовата тежест ще рефлектира върху общинския бюджет. В производствата по Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ) именно кметът, като орган на изпълнителната власт на общината, организира изпълнението на бюджета, управлението на средствата от Европейския съюз и изпълнението на последиците от определената финансова корекция. Следователно съдебното решение засяга пряко неговата компетентност и задължения по изпълнение на акта. Решението има сила спрямо кмета като орган на юридическото лице - общината. Съдебното решение обвързва кмета при изпълнението на финансовата корекция. Не може прекомерният формализъм относно обозначаването на страната да води до отричане на право на защита, когато материалноправно и функционално именно кметът е носителят на засегнатата компетентност. Обстоятелството, че в първоинстанционното производство като жалбоподател е била конституирана Столична община, не изключва правото на кмета да подаде касационна жалба, доколкото съдебният акт е неблагоприятен и спрямо него и го обвързва при осъществяване на законово възложените му функции. Правото на обжалване следва материалния интерес, а не формалното изписване на страната. Когато административен орган, в случая кметът на Столична община, представлява юридическо лице, той може да упражнява всички процесуални права, включително обжалване. Дори ако формално жалбата е подадена от общината, реално процесуалните действия се извършват от кмета. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Столична община срещу Решение № РД-02-14-884 от 14.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което е определена финансова корекция на Столична община в качеството й на бенефициер по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП). С определение от 29.01.2026 г. като жалбоподател в производството е конституирана Столична община, а като ответник – ръководителят на УО на ОПРР. С Решение № 9115 от 06.03.2026 г по адм. дело №1021/2026 г., АССГ е отменил Решение № РД-02-14-884 от 14.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Столична общината е определена финансова корекция за горницата над 5% върху допустимите разходи по Договор № РВЕ23-ДГ55-5 от 17.08.2023 г. и Договор № РВЕ23-ДГ55-6 от 17.08.2023 г., сключени с “Д4 Къмпани” ЕООД и е отхвърлил жалбата на Столична община срещу Решение № РД-02-14-884 от 14.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР в останалата част. Срещу решението, в съответните части, са депозирани касационни жалби от ръководителя на УО на ОПРР и от Столична община – район „Възраждане“. С разпореждане от 02.04.2026 г. на АССГ касационната жалба на Столична община – район „Възраждане“ е оставена без движение, като на касационния жалбоподател са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности в 7-дневен срок от уведомяването му, сред които - да посочи от чие име е подадена касационната жалба, като съобразно позицията си приложи и пълномощно за процесуално представителство на пълномощника на касатора. С молба от 20.04.2024 г., подадена от пълномощник, е уточнено, че касационната жалба е подадена от кмета на Столична община. Приложено е пълномощно, удостоверяващо представителната власт на пълномощника на касационния жалбоподател. Постановено е обжалваното в настоящото производство Определение №16193 от 27.04.2026 г. на АССГ по адм. дело № 1021/2026 г. В определението е посочено, че в производството, приключило с обжалваното от кмета на Столична община съдебно решение са конституирани Столична община, като жалбоподател и адресат на Решение № РД-02-14-884 от 14.06.2024 г. и издателят му – ръководителят на УО на ОПРР, като ответник. Това са страните, участвали и в предходно проведените съдебни производства – адм. дело № 6922/2024 г. на АССГ и адм. дело № 10830/2025 г. на ВАС. Кметът на Столична община не е бил конституиран като страна. Същият не е участвал в съдебното производство, а обжалваното решение е постановено спрямо Столична община, което следва и от диспозитива на съдебния акт. При тези данни съдът е приел, че подадената касационна жалба от кмета на Столична община се явява процесуално недопустима, тъй като изхожда от ненадлежна страна, неучаствала в първоинстанционното производство. Посочил е, че друго не следва и от разпоредбата на чл. 210, ал. 2 АПК, която предвижда правото на лица, които не са участвали в делото да обжалват решението в случаите, когато то е неблагоприятно за тях. Това обаче са неучаствали по делото субекти, засегнати от правните последици на постановения съдебен акт и чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Касационният жалбоподател – кметът на Столична община, не попада в описаната категория лица, доколкото обжалваното решение не рефлектира в правната му сфера. След като решението не касае пряко касатора, същият не е активнолегитимиран да го оспорва. По изложените съображения съдът е приел, че са налице законовите предпоставки по чл. 213а, ал. 2, във връзка с чл. 215, т. 1 АПК и е оставил без разглеждане касационната жалба, подадена от кмета на Столична община. Определението е правилно. В случая кметът на Столична община не е бил страна в административното производство по издаване на административния акт, нито е бил страна в първоинстанционното производство по оспорването му. Единствен адресат на административния акт е Столична община – бенефициер по АДПБФП. Тя е и страната, конституирана в първоинстанционното производство. Предвид посоченото АССГ правилно е приел, че подадената касационна жалба от кмета на Столична община е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е участвало като страна в първоинстанционното производство и по отношение на което постановеното съдебно решение няма сила. Поради това и съгласно на чл. 210, ал. 1 АПК, кметът на Столична община не разполага с процесуалното право и няма правен интерес да атакува оспореното съдебно решение. Правото му да обжалва решението не може да бъде изведено и от нормата на чл. 210, ал. 2 АПК. Същият не е сред субектите, засегнати от правните последици на постановения съдебен акт, чиято процесуална легитимация е съвместна с тази на една от страните. Безспорно кметът на общината е правен субект, който има различни правомощия – той е орган на изпълнителната власт в общината, чл. 38, ал. 1 ЗМСМА, представляващ общината в качеството й на юридическо лице - чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, изпълнява и функции, възложени му със закон от централните държавни органи - чл. 44, ал. 4 ЗМСМА. Но кметът не е орган, който може да встъпва в правата на общината. Обстоятелството, че кметът на Столична община представлява Общината не предоставя на последния легитимация да инициира касационна проверка на съдебния акт. Ето защо подадената от него касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение