Решение № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г.

ВКСI търговско отделение05.11.2010 г.докладчик т Любка Илиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1315 от 21.10.2009 г. срещу по в. гр. д. № 1159/2009 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Мотиви

Решение № 149 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 49/2010 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. Б. К. от гр. Варна, чрез адвокат Д. Д., срещу Решение № 1315 от 21.10.2009 г. срещу по в. гр. д. № 1159/2009 г. на Варненския окръжен съд, ГО, III състав, с което е оставено в сила решение № 1053 от 10.04.2009 г. по гр. д. № 7878/2008 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от И. К. Николов иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, като е признато за установено, че касаторът С. Б. К. дължи на ищеца И. К. Николов сумата 5 000 лв. по запис на заповед, издаден на 30.03.2005 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Въззивния съд е възприел изводите на районния съд, че в това производство ищецът трябва да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна- т. е дали са налице необходимите реквизити по чл. 535 ТЗ, а евентуалните възражения за каузални правоотношения следва да бъдат направени от ответник по иска, длъжник в заповедното производство под страх да не бъдат преклудирани /арг. от чл. 424 ГПК/. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 422 ГПК, защото ищецът, в качеството си на поемател по издадения в негова полза запис на заповед, трябва да докаже основанието на претенцията си, евентуално каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден процесният запис на заповед. С определение № 433 от 03.06.2010 г. обжалваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато до касационен контрол за произнасяне по значимия за изхода на делото правен въпрос: "За успешното провеждане на установителния иск по чл. 422 ГПК, следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна". Ответникът оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е основателна. Варненският окръжен съд неправилно при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е приел, че в конкретно предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е достатъчно да се провери само редовността от външна страна на записа на заповед, като основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК. Възражението е защитно средство на длъжника срещу материалноправните предпоставки в изпълнителния процес. Направеното от него възражение срещу заповедта за изпълнение има ефектът на спиране на изпълнението /арг. от чл. 420, ал. 1, предложение 1, ГПК/. При оспорване на заповедта за изпълнение, на кредитора се налага да продължи защитата си посредством предявяване на установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Съдът дори дава указания на заявителя за предявяване на такъв иск под страх от обезсилване на заповедта за изпълнение /чл. 415, ал. 1 ГПК/, каквито указания е дал и Варненският районен съд с разпореждането си от 08.08.2008 г. по ч. гр. д. № 3619/2008 г. Предметът на доказване по този иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. С иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, аналогичен на иска по чл. 252 ГПК, отм., кредиторът трябва да установи вече в исковото производство съществуването на вземането - пораждането на задължението, а длъжникът-ответник - че то е погасено. С успешното провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя-кредитор, поради което в настоящия случай проверката, която следва да извърши съдът в исковото производство, не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна. С допълнителната си молба от 17.11.2008 г. ищецът И. Николов е въвел и каузалното основание за пораждане на вземането му /вж. стр. 8 от гр. д. № 7878/2008 г. на Варненския районен съд/, поради което той следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект, а ответникът да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. Или в настоящия случай на поставения от касатора въпрос следва да се отговори, че за успешното провеждане на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно само проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът- погасяването му. След като настоящият касатор С. К., като длъжник в заповедното производство е направил възражение, че не дължи вземането по заповедта за изпълнение, в тежест на ищеца е било да докаже съществуването му. С допълнителната си молба от 17.11.2008 г. той е въвел и каузалното основание за пораждане на вземането му. С възражението си вече в исковото производство ответникът-длъжник С. К. е оспорил сключването на заемна сделка по между им, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе и по съществуването на каузалното правоотношение, за чието обезпечение се твърди, че е издаден записът на заповед. Българският правов ред не познава абсолютните абстрактни сделки, поради което съдът е следвало да се произнесе дали задължението на издателя по записа на заповед С. К. е породено от сключения с поемателя И. Николов договор за заем, а при положително установяване, както и дали това задължение е погасено. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд ще следва да бъде отменено, а на основание чл. 293, ал. 3 ГПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав за разглеждане на задължението, породено от абстрактната сделка - издадения запис на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, във връзка с каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което се твърди, че е издаден менителничният ефект. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Цитирани разпоредби

5