Решение № 89 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2016 г.

Решение № 89 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по жалбата на Университета за национално и световно стопанство [населено място], представлявано от ректора проф. С. С., чрез юрисконсулт Л. Б., против решение № 3487 от 28 април 2016 г., постановено по в. гр. д. № 15842/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което се потвърждава решение № III-81-105 от 24 август 2015 г., постановено по гр. д. № 16905/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], с което уволнението на И. Н. Т., с адрес в [населено място], е признато за незаконно, Т. е възстановен на заеманата до уволнението работа, университетът е осъден да му заплати 7260 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 1.02.2015 г. - 1.08.2015 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в тежест на касатора са определени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 5 от 5 януари 2017 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса предписва ли законът преназначаването на лицата по § 5, ал. 4, т. 2 Преходните и заключителни разпоредби на Закона за развитието на академичния състав на Република България на академичната длъжност "асистент" в случаите, когато в срок до четири години от влизането в сила на разпоредбата не придобият образователна и научна степен "доктор", да е по срочен трудов договор. Отговорът на поставения въпрос е положителен. Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за висшето образование, в последната му, приложима за случая редакция, длъжностите "професор", "доцент" и "главен асистент" се заемат по трудов договор за неопределено време, а съгласно ал. 3 длъжността "асистент" се заема по срочен трудов договор. Правилото за това, че висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор, е възпроизведено и в чл. 17 ЗРАСРБ. В § 5 ПЗР ЗРАСРБ е уредено запазването на правата, свързани с научните степени и звания, придобити при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, както и условията при които се запазват трудовите правоотношения за съответните академични длъжности. Съгласно § 5, ал. 4, т. 2 ПЗР ЗРАСРБ, длъжностите "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" II и I степен, се запазват на академичната длъжност "главен асистент", а според изменението на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ (ДВ, бр. 101/2010 г.) длъжността "главен асистент" може да се заема само от лице с придобита образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област, поради което с § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ се предвижда лицата, заемащи длъжността "старши асистент" и "главен асистент" да се преназначават на академичната длъжност "асистент" в случай, че в срок до четири години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "доктор". Посочената правна уредба предвижда заемащите длъжността "главен асистент" по безсрочно трудово правоотношение да се преназначават на длъжност "асистент", и то по срочно трудово правоотношение съгласно чл. 54, ал. 3 ЗВО, съответно чл. 17 ЗРАСРБ, ако заемащият длъжността не е придобил образователна и научна степен "доктор" с изтичане на четиригодишния срок по § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ - до 1.01.2015 г. Даденото от съда тълкуване на въпроса не е съответно на този отговор, но като краен резултат обжалваното решение е правилно. Според предвиждането на § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ, лицата, заемащи заварените при изменението в закона трудови правоотношения, запазени на академичната длъжност "главен асистент", се преназначават на академичната длъжност "асистент" в случай, че в срок до четири години от влизането в сила на закона не придобият образователна и научна степен "доктор". Така след изтичане на указания срок и при несбъдване на законовото условие, завареното трудово правоотношение не се прекратява едностранно от работодателя, а законът разпорежда то да бъде видоизменено, но не само по отношение на заеманата длъжност, а и като срочно. Работодателят е длъжен да предложи на лицето преназначаване на академичната длъжност "асистент" по срочен трудов договор, а лицето може да приеме или да откаже работата на новата длъжност при съответните условия. Поради забраната на чл. 67, ал. 3 КТ трудовият договор за неопределено време да бъде превръщан в договор за определен срок без изричното писмено съгласие на работника, и при императивното изискване в хипотезата на § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ за преназначаване на друга длъжност, промяната в трудовото правоотношение следва да бъде извършена по реда на чл. 119 КТ. Трудовият договор с ищеца е сключен при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, респ. при действието на редакция на Закона за висшето образование, които не са въвеждали като изискване за заемане на длъжността "асистент" придобита научна степен "доктор". Съгласно § 5, ал. 4, т. 2 ПЗР ЗРАСРБ в случая с допълнително споразумение между страните по трудовия договор е уговорено ищецът да бъде назначен на длъжността "главен асистент", при изричната уговорка в споразумението, че ако в срок до 4 години, считано от 1.01.2011 г. (датата на влизане в сила на ЗИД ЗРАСРБ) лицето не придобие образователна и научна степен "доктор", се преназначава на академична длъжност "асистент". Безспорно е, че в посочения срок ищецът не е придобил образователна и научна степен "доктор". Изготвеното допълнително споразумение от 15.12.2014 г., с което ищецът се преназначава от длъжността "главен асистент" по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, на длъжността "асистент" по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ с определен срок от един месец, считано от 1.01.2015 г., не е подписано от ищеца. В случая законосъобразно работодателят след изтичане на срока по § 5, ал. 5 ПЗР ЗРАСРБ не е пристъпил направо към прекратяване на трудовия договор с ищеца поради неизпълненото условие да бъде придобита образователна и научна степен "доктор". По силата на закона съществуващото правоотношение за длъжността "главен асистент", за неопределено време, не може да бъде запазено. В съответствие с изискванията на ЗРАСРБ и на чл. 67, ал. 3 КТ, и предвид забраната на чл. 118, ал. 1 КТ, работодателят е предложил изменение в трудовото правоотношение, чрез преназначаване на длъжност "асистент", със свързаните с това промени в срока на договора, но предложението не е било прието от ищеца и така трудовото правоотношение не е било изменено. Ето защо оспореното в настоящия процес прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ - поради изтичане на уговорения срок, е незаконосъобразно. При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на 400 лева разноски, заплатени по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС