Определение № 203 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2434/2018 г.
ВКСIII гражданско отделение22.06.2018 г.докладчик Драгомир Драгнев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дома за възрастни хора с психични разстройства „Професор Д-р Т. Т.“ за спиране на производството до влизане в сила на съдебен акт по НОХД № 165/2018 г. по описа на Смолянския районен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 от ГПК. В касационната си жалба Домът за възрастни хора с психични разстройства „Професор Д-р Т. Т.“ е поискал спиране на производството до влизане в сила на съдебен акт по НОХД № 165/2018 г. по описа на Смолянския районен съд. Ответникът по касационната жалба Ю. Д. счита искането за неоснователно. Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното: Спиране на производството по делото по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК зависи от преценката на съда за наличието на определен факт- висящност на друго дело от значение за правилността на решението. ВКС не е инстанция по същество и не може да съобрази при постановяване на решението си нови обстоятелства, а трябва да изхожда само от установената от съда фактическа обстановка. Ако пред въззивния съд е съществувала връзка на преюдициалност, която е отрицателна процесуална предпоставка, но въпреки това този съд е постановил решението си без да спре производството, ВКС би обезсилил съдебния акт и би върнал делото за ново разглеждане с цел спирането му до отпадане на процесуалната пречка за упражняване правото на иск. Спиране на производството пред ВКС в този случай не е необходимо. Ако преюдициалното дело е образувано след постановяване на въззивното решение, касационният съд не може да събира нови доказателства и да възприеме различна фактическа обстановка в касационното производство. Тогава преюдициалното дело би било основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Ето защо в касационното производство ВКС не може да постанови спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. В този смисъл е разрешението, дадено в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, което не е загубило значение. По тези съображения искането на касатора за спиране на производството до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 165/2018 г. по описа на Смолянския районен съд трябва да бъде оставено без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение