Определение № 6529 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5420/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. Ф. Т., чрез пълномощник адв. А. Д., против определение № 19655 от 20.05.2026г., постановено по адм. дело № 5779/2026г. по описа на Административен съд София-град. По наведени в частната жалба доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и вътрешно противоречие в мотивите, се претендира отмяната му и допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, решаващият състав на Административен съд София-град, в производство по реда на чл. 389-403 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е отхвърлил искането на С. Ф. Т. за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК и с формулиран петитум на иска - на основание чл. 256, ал. 1 АПК във връзка с чл. 23 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), кметът на район „Възраждане“ Столична община да бъде осъден да извърши настаняване на С. Ф. Т. в общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил фактическите твърдения в обстоятелствената част на искането и приложените към него доказателства, от които е установил, че С. Т. е сезирала кмета на район „Възраждане“ СО с молби за издаване на заповед за пренастаняване в друго общинско жилище, по реда на чл. 23 НРУУРОЖТСО, по които липсва произнасяне. Счел е, че неиздаването на заповед по чл. 23 НРУУРОЖТСО представлява липса на волеизявление, а не неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК, което води до извод за недопустимост на иск на посочено правно основание чл. 256, ал. 1 АПК във вр. с чл. 23 НРУУРОЖТСО. Предвид това, и като е съобразил кумулативните предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 391 ГПК, първата от които е искът да е допустим, решаващият съд е формирал извод за неоснователност на предявеното искане. Обжалваното определение е правилно. В случая пред съда от първата инстанция е предявено искане за обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Заявено е, че бъдещият иск, който ще бъде предявен, е с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК и с петитум – на основание чл. 256, ал. 1 АПК във вр. с чл. 23 НРУУРОЖТСО ответникът по бъдещия иск, кметът на район „Възраждане“ СО, да бъде осъден да извърши настаняване на С. Ф. Т. в общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. В обстоятелствената част на искането са описани няколко молби, подадени от С. Т., до кмета на район „Възраждане“ СО /приложени по делото/ за издаване на заповед за пренастаняване в друго общинско жилище, по реда на чл. 23 НРУУРОЖТСО. Посочено е, че по тези молби липсва произнасяне, последното, квалифицирано от искателя като неоснователно бездействие на органа по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт – чл. 23 НРУУРОЖТСО. От така изложените фактически твърдения и заявен петитум е видно, че претендираното като дължимо от административния орган действие, предмет на бъдещия иск с правно основание чл. 256, ал. 1 АПК, има изцяло правен характер и предполага обективиране на волеизявление, тоест издаване на индивидуален административен акт. По аргумент от чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 НРУУРОЖТСО настаняването в общинско жилище се извършва със заповед от кмета на района по местонахождение на жилището, като при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните нужди, наемателите се пренастаняват в друго жилище, съответстващо на нормите по чл. 17. В този смисъл, неиздаването от кмета на район „Възраждане“ СО на заповед за пренастаняване в друго общинско жилище по чл. 23 във вр. с чл. 19, ал. 1 НРУУРОЖТСО не съставлява неоснователно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Предмет на защита по чл. 256, ал. 1 АПК са само дължими по силата на закона фактически действия. Защитата не е дължима за волеизявления, тоест за издаване на административен акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде административен акт, но не го прави, се формира мълчалив отказ за постановяване на този акт по чл. 58, ал. 1 АПК, който подлежи на оспорване по самостоятелен правен ред. Предвид изложеното, доколкото бъдещата претенция за защита по реда на чл. 256, ал. 1 АПК, срещу неоснователно бездействие на административен орган, с ответник кмета на район „Възраждане“ СО, би била недопустима, обосновано и правилно решаващият съд е отхвърлил искането за обезпечение на бъдещ иск на заявеното правно основание. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,