Определение № 4354 от 14.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ срещу въззивно решение № 150 /07.08.2025 г. по гр.д. № 208 /2025 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която с него е потвърдено определение № 26009 /11.02.2025 г. по гр.д. № 501/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ за изменение на решение № 260028 /16.12.2024г. по същото дело в частта за разноските, като КОНПИ е осъдена да заплати на С. С. А. адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева, на Д. С. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 лева и на Д. С. А. адвокатско възнаграждение в размер на 2 800 лева (общо 9 000 лева). Ответниците по жалбата Д. С. Г., С. С. А., Д. С. А. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който съгласно чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Частната жалба е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е обосновал извода се за неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК с обосноваване на следните изводи: Всеки един от ответниците има самостоятелно право на разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение, независимо че са представлявани от общ адвокат, което обстоятелство обаче може да бъде отчетено при преценката на осъществената от него защита /поради общност на факти/. Делото се характеризира с по-висока фактическа и правна сложност. Процесуалният представител на ответниците е подал отговор на исковата молба, присъствал е на шест от осемте открити съдебни заседания, същият е депозирал и писмени становища, претендираните адвокатски възнаграждения са в размери около минималните /за С. А. е малко под минимума, а за другите двама незначително над него/. Като е отчел обсъдените от него обстоятелства и е съобразил, че се касае за възнаграждение за първа инстанция, в която страните следва да изчерпят своите възражения и доказателствени искания, въззивният съд е приел, че заплатените не са прекомерни. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Частният жалбоподател КОНПИ поставя въпроса: при определяне на размера на адвокатското възнаграждение фактическата и правна сложност, материалният интерес и размерите по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС или действително положените усилия и труд от процесуалния представител следва да имат водещо значение? Въпросът е поставен във връзка с довод, че присъдените адвокатски възнаграждения се явяват несъразмерно високи спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, каквато не е налице предвид постановеното ТР № 4 / 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС и най- вече предвид действителния обем на положения от процесуалния представител на ответниците труд. Частният жалбоподател твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с установената практика: С ТР № 6 /06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар; С определение № 2093 / 26.04.2024г. по ч.гр.д. № 1205 /2024г. на ВКС, IV г.о., в което е извършена задълбочена преценка на фактическата и правна сложност и на извършените от адвокатите процесуални действия. Въпросът не е обуславящ, обуславящият въпрос не е кое от двете - фактическата и правна сложност, материалният интерес и размерите по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС или действително положените усилия и труд от процесуалния представител следва да имат водещо значение, а дали и двете имат значение при определяне на размера на адвокатското възнаграждение и отговорът е положителен. При отговора на въпроса следва да се съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, според което при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената от адвоката, който е осъществил процесуално представителство работа и фактическата и правна сложност на делото. Въззивният съд е съобразил посочените в това решение обстоятелства и не е допуснал противоречие с приетото в посочените тълкувателно решение и определение на ВКС, тъй като видно от мотивите му, е съобразил вида на спора, интереса (цената на предявените искове), фактическата и правна сложност на делото, за които е изложил мотиви, вида и количеството на извършената от адвоката работа, като е изброил извършените от него процесуални действия и представените становища по същество. Въззивният съд не е допуснал противоречие с посоченото тълкувателно решение, тъй като не е установил несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и не е допуснал противоречие с посоченото определение на ВКС, тъй като е извършил задълбочена преценка на фактическата и правна сложност и на извършените от адвокатите процесуални действия.. Следва да се добави и че доводът, с който е свързан въпросът, не отразява приетото от въззивния съд, че към датата на подаване на отговора на исковата молба ТР № 4/2021г. не е било постановено, а преди направения отказ по чл.233 ГПК цената на предявените искове е била в по-висок размер от 280 000 лева. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване. В това частно производство страните не претендират разноски. Воден от изложеното съдът