Определение № 32 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 48468/12.08.2020 г. на В. Д. Д., К. К. Д., Д. Р. Б., гражданка на САЩ и РБ, с български имена Г. Р. Т., и Д. Р. Х., гражданка на САЩ и РБ, с български имена Д. Р. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 3495 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 12935/2014 г. на Пловдивския районен съд, с което е уважен предявеният от М. Г. К. и З. Г. К. срещу Д. Р. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху най-югозападната част от собствения на ищците имот № * по КВС за землището на [населено място], обл. Пловдивска, която част е с площ от около 60 кв. м и попада между мисленото продължение на запад на северната граница на имот № *, част от стената по западната граница на имот № *, с дължина 8.14 м, оградата по южната граница на най-югозападната част от имот № *, с дължина 7.28 м, и масивната ограда по западната граница на имот № *, започваща от най-югозападната точка на този имот и достигаща до точката, в която се пресича с мисленото продължение в западна посока на северната граница на имот № *. В молбата се излага, че въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист № 858/26.01.2016 г. и е образувано изп. дело № 20198230400355 на ЧСИ М. К.. Сочи се, че молителите В. Д. и К. Д. провели преговори и постигнали съгласие с Д. Р. С. и Д. Р. С. да закупят от последните собствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 499 кв. м, находящ се в [населено място], [община], област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-161/1.08. 2017 г. на изп. директор на АГКК, с граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ведно с построената в поземления имот вилна сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 48 кв. м, ведно с построената в същия имот сезонна сграда на 95 кв. м. Покупко-продажбата била извършена на 20.05.2020 г. На 12.05.2020 г. Д. Р. С., чрез пълномощника си, получила покана за доброволно изпълнение, от която разбрала, че е осъдена да предаде владението на описаната по-горе част от 60 кв. м. Д. С. твърди, че срещу нея не е било водено гражданско производство, същата не е била призовавана на адреса си и не са й били връчвани каквито и да било съдебни книжа, по имотната й партида не е вписвана искова молба, нито е отбелязвано съдебно решение. Сочи, че не отговаря на действителността направената от съда по гр. д. № 12935/2014 г. констатация, че тя е чужда гражданка без адрес за призоваване в страната, като по този начин е било нарушено правото й на защита в гражданския процес. Излага, че в гражданското производство съдът не е изчерпал всички процесуални способи, не е направил съответните справки в публичните регистри. Съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като площта, която следва да бъде предадена, е определена на база свидетелски показания, дадени от бащата и първи братовчед на ищците. По делото не е назначавана и изслушвана експертиза, която да установи доколко са верни твърденията на ищците и доколко претендираната площ наистина попада в имота, владян от Д. Р. С. и Д. Р. Х.. Липсва скица, която да е неразделна част от съдебното решение, заверена от съда, на която скица да е обозначена площта, предаването на владението на която се иска. По отношение на молителката Д. Р. С. в молбата са наведени твърдения, че същата изобщо не е била конституирана в гражданския процес, не е призовавана, не й е назначаван особен представител, не е страна и в изпълнителното производство. В същото време решението има сила по отношение на нея в качеството й на съсобственик на имота, като по този начин с него се засягат и нейните права. Молителите искат от съда да отмени решение № 3495/27.10.2015 г., постановено по гр. д. № 12935/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания разглеждането на делото да започне от фаза изпращане на исковата молба за отговор по реда на чл. 131 ГПК. Правят доказателствени искания. От ответниците по молбата М. Г. К. и З. Г. К. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на молбата, както и за нейната неоснователност. Калайджиеви твърдят, че не е спазен тримесечният срок по чл. 305 ГПК, тъй като първите разговори за доброволно изпълнение на съдебното решение датирали от началото на 2017 г.; със заявка от 7.03.2017 г. адвокат Г. И. проучил гр. д. № 12935/2014 г. на 8.03.2017 г.; кореспонденцията им с В. Д. започнала на 2.04.2020 г.; исковата молба, по която било образувано гр. д. № 12935/2014 г. на Пловдивския районен съд, била вписана в Службата по вписванията на 23.09.2014 г., а на 5.11.2019 г. била вписана възбрана върху процесния имот, доведена до знанието на молителите най-късно в началото на м. април 2020 г. във връзка с подготвяната продажба; съгласно отразеното в нотариалния акт от 20.05.2020 г. купувачът Д. бил запознат с възбраната; пълномощното, дадено от Д. С. на адвокат М. Б. за вдигане на възбраната по изп. д. № 355/2019 г. на ЧСИ К., е от дата 3.05.2020 г.; преводът на част от дължимите разноски по изпълнителното дело е извършен от длъжницата с платежно нареждане от 5.05.2020 г.; с молба на длъжницата от 11.05.2020 г. е искано вдигане на възбраната и прекратяване на изпълнителното производство. Ответниците по молбата за отмяна намират и че В. Д., К. Д. и Д. Х. не са легитимирани да искат отмяна на горепосоченото съдебно решение, тъй като не са сред лицата, визирани в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Считат, че нито един от тримата молители няма качеството на лице, спрямо което решението има сила. Твърдят, че не е налице нито едно от основанията за отмяна, уредени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Заявяват, че са посочили в исковата молба единствения им известен адрес на притежаван от ответницата Д. С. имот в [населено място]. На този адрес същата била призована, но книжата - върнати, тъй като тя нямала постоянен или настоящ адрес в селото. С разпореждане на съда от 17.10.2014 г. исковата молба била оставена без движение до представяне на удостоверение за адресна регистрация на Д. С.. По гр. д. № 12935/2014 г. на ПРС постъпили: удостоверение от 27.11.2014 г. от ОД на МВР, че в автоматизираната информационна система на МВР не фигурират данни за постоянен и настоящ адрес на територията на РБ за Д. Р. С.; справка от автоматизираната информационна система „База данни за населението“ от 27.11.2014 г. за адрес в [населено място] на Д. Р. С., че не са намерени данни; справка, че не са намерени данни за нейната адресна регистрация като чужденец в автоматизираната информационна система „АРЧ“. С разпореждане от 9.03.2015 г. съдът изискал декларация от ищците по чл. 48, ал. 1 ГПК дали им е известен адрес на ответницата по исковата молба в чужбина, като от тях била представена декларация, че такъв адрес не им е известен. Затова с разпореждане от 24.03.2015 г. съдът започнал процедурата по призоваване на Д. С. чрез неофициалния отдел на Държавен вестник и тя била призована в ДВ, бр. 28 от 17.04.2015 г. По делото й бил назначен особен представител. Въз основа на така изложеното, М. К. и З. К. считат, че по гр. д. № 12935/2014 г. на ПРС са били изчерпани всички процесуални способи за призоваването на Д. С., поради което правото й на защита не е било нарушено. От всички официални документи, издадени от надлежните органи, се установява, че същата няма постоянен и настоящ адрес на територията на РБ. Ответниците по молбата считат, че съдебното решение, чиято отмяна се иска, не е неправилно по изложените в молбата съображения. М. К. и З. К. представят писмени доказателства и правят искане за разпит на свидетели относно момента на узнаване от молителите за влязлото в сила съдебно решение. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Визираното по-горе гр. д. № 12935/2014 г. е образувано по искова молба на М. Г. К. и З. Г. К. срещу Д. Р. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС. В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт № 175, том 66, дело № 16390/2008 г. придобили правото на собственост върху поземлен имот № 13349 в землището на [населено място], община „Р.“, област П., с площ от 603 кв. м, осма категория, намиращ се в местността „С.“, при граници и съседи: имоти №№ * - на М. Г. К. и др., 11361 - залесена територия на МЗГ-Държавно лесничейство, 13350 - на М. Ф. Г., 13284 - на Д. Р. С. и др. и 13457 - полски път на Община „Р.“. Сочат, че ответницата е завладяла югозападната част от имота, оцветена в жълто на приложената към исковата молба скица, като я е присъединила към своя имот № 13284 - съседен на процесния. Площта на тази част е около 60 кв. м. Югоизточната граница на владяната от ответницата част от имота на ищците е с дължина 7.28 м и се намира до стълбището към входа на имот *, североизточната граница е с дължина 8.14 м и представлява подпорна стена, по югозападната граница е направена двукрилна врата, северозападната граница е мисленото продължение на запад на общата граница между процесния имот и съседния имот № * и представлява масивна ограда от бетонови тухли. Осъществяваното от ответницата владение върху частта от чуждия имот е без правно основание. Съдът е осъдил Д. Р. С. да предаде на М. Г. К. и З. Г. К. владението на спорния имот, като е приел, че той е част от този на ищците и че ответницата го владее без правно основание. Настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна, подадена от В. Д. Д., К. К. Д. и Д. Р. Х., е недопустима, тъй като посочените лица не са сред визираните в чл. 303 и чл. 304 ГПК. Съображенията му за това са следните: Отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения. Основанията, при които тя е приложима, са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. В същите разпоредби е уредено и кои лица са легитимирани да искат отмяна. Д. Р. Х. не представлява заинтересована страна по чл. 303 ГПК, нито е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК. Същата не е била страна по гр. д. № 12935/2014 г. на ПРС, нито е обвързана от постановеното по него решение. При спор за собственост върху недвижим имот, притежаван в режим на обикновена съсобственост (какъвто е настоящият случай с Д. Х. и Д. Б.), съсобствениците са обикновени, а не необходими другари, като постановеното решение не обвързва (няма сила на пресъдено нещо, нито изпълнителна сила) неконституирания по делото другар. Ето защо, чл. 304 ГПК не намира приложение по отношение на Д. Р. Х. В. Д. Д. и К. К. Д. обосновават правния си интерес от подаване на молбата за отмяна с обстоятелството, че на 20.05.2020 г. са закупили процесния имот от другите две молителки. Това обстоятелство не ги прави трети лица по смисъла на чл. 304 ГПК. Съгласно закона, правната доктрина и съдебната практика отмяната по чл. 304 ГПК брани третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и третите лица. Препращайки към чл. 216, ал. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 304 ГПК очевидно свързва разглежданата отмяна с необходимото другарство. В качеството му на участник в правоотношението, предмет на силата на пресъдено нещо, третото лице разполага с право на иск относно него, поради което е трябвало да бъде конституирано като главна страна по делото. Поради неделимостта на спорното правоотношение, макар и да не е било конституирано като страна, това лице се оказва обвързано от силата на пресъдено нещо. Чрез отмяната се брани неговото право на иск, а следователно и на участие в делото. Легитимирани да искат отмяна са не всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. Третите лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо, но които нямат право на отмяна по чл. 304 ГПК, защото нямат обезпечено право на участие в делото като главна страна, поначало не могат да оспорват решението под предлог, че е неправилно; те трябва да понесат риска от лошото водене на делото от страната, чиито правоприемници или кредитори се явяват. Очевидно е, с оглед изложеното, че в случая Д. не са необходими другари с лицата, от които са придобили имот с идентификатор ***, и нямат право да искат отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск, предявен срещу единия от праводателите им. Горното обуславя оставяне без разглеждане на молбата за отмяна, подадена от Д. Р. Х., В. Д. Д. и К. К. Д.. Същевременно, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение счита молбата на Д. Р. Б. за процесуално допустима. Същата е с необходимото съдържание, като е основана на обстоятелства, сочещи на приложението на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, подадена е от надлежна страна и - по предварителни данни - в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК (като в тази връзка съдът съобразява спирането на процесуалните срокове съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците). По молбата е събрана държавна такса. Следва да бъдат уважени направените доказателствени искания на страните като допустими и относими, като по приемането на представените писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,