Определение № 4326 от 25.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., излежаващ присъда в затвора в [населено място] против определение № 655/27.03.2025г., постановено по адм. дело № 313/2024г. по описа на Административен съд – София- област, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ. Макар и с неясни, объркани и неотносими в по-голямата си част оплаквания, става ясно, че се иска отмяна на определението и освобождаване от заплащане на дължимата се такса. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред АССО е образувано по искова молба на частния жалбоподател против Административен съд- София град с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, след което е постъпила молба, в която е направено искане за предоставяне на правна помощ. С определението- предмет на оспорване в настоящото производство, решаващият състав е отхвърлил искането, като е изложил подробни мотиви за отказа. Определението е правилно. Съвсем резонно, съдът е оставил без уважение това искане, като е изложил мотиви, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП – дали страната разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Липсата на което и да е от двете условия обуславя неоснователност на искането. В настоящия случай, съдът е приел, че липсва втората кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В случая исканата от молителя правна помощ не е оправдана с оглед интересите на правосъдието. Интересите на жалбоподателя в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало при осъществяване на контрола за законосъобразност на административните актове по силата на чл. 168 от АПК, изискващ проверка на всички основания по 146 от АПК. Безплатна правна помощ по чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Решаващият състав е посочил служебно известния му факт след справка в деловодната система на съда, че частният жалбоподател води около 40 на брой дела в Административен съд- София област По всяко от делата е формулирал е конкретни възражения за незаконосъобразност на акта, направил е доказателствени и други искания във връзка с процеса което недвусмислено показва, че за него не биха възникнали затруднения да се защитава адекватно сам в производството пред съда. В заключение следва да се обобщи, че видът и предметът на съдебното производство, за което жалбоподателят е поискал предоставянето на безплатна правна помощ по реда на ЗПП, не налагат задължителното участие на процесуален защитник по делото, нито разкриват наличието на полза за жалбоподателя, която да е съизмерима с предоставянето на помощта и от тази гледна точка последната да се явява оправдана с оглед интересите на правосъдието. Предвид изложените съображения, обжалваното определение на АССО е постановено е в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон, поради което не са налице основания за неговата отмяна по смисъла чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК. Определението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение