Определение № 4887 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. П. Р., подадена в лично качество и като баща и законен представител на малолетния си син Н. А. Р., чрез адв. А. Петрова, срещу определение № 5911/13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 11505/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). По подробно изложени в частната жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на друг състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – директорът на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) – София град, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното определение на АССГ. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира че частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. П. Р., в лично качество и като баща и законен представител на малолетния си син Н. А. Р., срещу Заповед №СД-4771/04.08.2025 г. на директора на РЦПППО – София град, ведно с искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че с оспорения административен акт е приложена мярка по Глава четвърта от Наредбата за приобщаващото образование (Наредба за ПО) за подкрепа за личностно развитие, която няма характера на принудителна административна мярка, тъй като изпълнението й не е скрепено с държавна принуда. Посочил е, че в действителност тази мярка (изразяваща се в предоставяне на краткосрочна допълнителна подкрепа за личностно развитие на детето до завършване на подготвителна група в детската градина) представлява само възможност, която не създава каквито и да е задължения за самото дете или за неговите родители, като въпросът дали детето ще се възползва от така предоставената му възможност, следва да се реши по общо съгласие на родителите, а при наличие на разногласие между тях – по реда на чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) чрез посредничеството на медиатор или по пътя на исковия процес пред гражданския съд. В мотивите си съдът допълва, че извън правомощията на административния орган, съответно на административния съд е разрешаването на спорове между родители относно упражняването на родителските права и задължения. С тези доводи и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК АССГ е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед №СД-4771/04.08.2025 г. на директора на РЦПППО – София град е допълнена предходно издадена от органа Заповед №СД-1617/01.04.2025 г. за предоставяне на краткосрочна допълнителна подкрепа за личностно развитие на Н. А. Р. до завършване на подготвителна група в [заличен текст], като обхватът на предоставената подкрепа е дефиниран на 4 часа ресурсно подпомагане седмично. Заповедта е издадена на основание чл. 259, ал. 1, във вр. с чл. 190, ал. 3, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 78 от Наредбата за ПО. Правилен е изводът на съда, че с така издадената заповед не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя и на неговото дете, не се пораждат задължения за тях и не настъпват неблагоприятни последици в правната им сфера. Доколкото производството по издаване на заповедта за допълнителна подкрепа по реда на Наредбата за ПО е инициирано от майката на Н. А. Р. като негов родител, упражняващ родителски права, и доколкото по делото е установено, че към момента на иницииране на това производство тя не е била с ограничени родителски права, нито лишена от такива, следва да се приеме, че административният орган е бил надлежно сезиран със заявление за предоставяне на допълнителна подкрепа. Постановеният в това производство акт е с благоприятен за адресата краен резултат – предоставена е, а не е отказана, допълнителна подкрепа за личностно развитие на Н. А. Р., като конкретно с обжалваната заповед е уточнен нейният времеви обхват – 4 часа седмично. Съгласно чл. 122, ал. 1 от Семейния кодекс родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно, като в ал. 2 е предвидено, че когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия. В светлината на тези разпоредби липсата на уведомяване на бащата на Н. А. Р. за инициираното от майката на детето производство пред РЦПППО с оглед предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие, е въпрос, свързан с начина на упражняване на родителските права и задължения, а не с преценката за законосъобразност на проведеното пред административния орган производство, приключило с издаването на процесния административен акт. Следва да се има предвид също така, че с оспорения акт се предоставя само една възможност, която няма задължителен характер и към чието неприлагане законът не привързва настъпването на каквито и да е неблагоприятни последици за адресата или неговите родители. Не съществува обвързаност за ползване на предоставената услуга, като същата може да бъде преустановена по всяко време със заявление на родителя до директора на съответната детска градина. Дали и другият родител е бил съгласен с така предоставената подкрепа и какво е неговото лично мнение и виждане относно необходимостта от такава подкрепа с оглед характеристиките и потребностите на детето към даден момент, е въпрос, пряко относим към упражняването на родителските права и задължения, предмет на регламентация в Семейния кодекс. Правилно в тази връзка АССГ е посочил, че спор между родители относно упражняването на родителските права и задължения не може да бъде разрешаван в рамките на съдебно производство по оспорване на административен акт, издаден при валидно сезиране от страна на единия родител, действащ като законен представител на детето в рамките на упражняване на родителските му права. В случай че според А. П. Р. предоставянето на тази възможност не отговаря на най-добрия интерес на детето и е налице продължаваща обективна невъзможност за постигане на съгласие между родителите по този въпрос, пред всеки от тях стои възможността, предвидена в чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс, за отправяне на спора към медиатор или за предявяване на иск пред районния съд с цел разрешаване на възникналото разногласие. Преценена с оглед на правните й последици, обжалваната заповед представлява облагоприятстващ адресата си индивидуален административен акт, а именно - с нея е предоставена възможност за ползване на допълнителна подкрепа за личностно развитие от детето Н. А. Р. до завършване на подготвителна група в [заличен текст], по отправено от неговата майка заявление в този смисъл до компетентния административен орган. Поради това и въздействието на заповедта върху правната сфера на съответния субект не би могло да бъде възприето като неблагоприятно или увреждащо. От така установеното следва, че изводът на съда за липса на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на атакуваната заповед е изведен при правилна преценката на релевантните за случая факти и обстоятелства. Заключението на АССГ за недопустимост на производството поради наличие на предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК е законосъобразно. Не се налице пороци на обжалваното определение, съставляващи отменителни основания. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,