Определение № 470 от 05.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2017 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 180/08.06.2017 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 4126/2016, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба за отмяна на неприсъствено решение № II-119-146/05.10.2015 на Софийския районен съд по гр.д. № 26994/2014. Недоволен от определението е жалбоподателят А. Н. Г., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че не е доказано узнаването на решението по време на коледните празници в края на 2014 г., тъй като е бил тежко болен и неприятните новини са му спестявани от близките. Ответниците по жалбата Е. [улица] я оспорват, като считат, че от показанията на свидетелката П. не се установява разговорите с етажните собственици за освобождаване от задължението да са водени без знанието на молителя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно, постановено е от състав на Върховния касационен съд и туря край на производството по делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че молителят е узнал за поставеното решение около коледните празници през декември 2014 г. което кореспондира с твърдението му в молбата за отмяна, че разговорите с представители на етажните собственици за освобождаване на молителя от задължението са проведени след узнаването на съдебното решение. Като разгледа частната жалба, съдът я намира неоснователна. Правилно съдът е приел, че се иска отмяна на неприсъствено решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК поради непредставляването на молителя от особен представител, въпреки призоваването му чрез залепване. Също правилно съдът е приел, че срокът за отмяна на постановеното решение на предявеното основание започва да тече от узнаването на решението, което е станало преди 08.03.2015 г., т.е. молбата за отмяна е просрочена. По делото е установено, че разговорите с представители на етажните собственици за освобождаване на молителя от задължението са проведени в края на месец декември 2014 г. и не само няма доказателства, молителят да не е знаел за тях, обратното – в молбата за отмяна изрично е посочено, че разговорите са проведени, след като молителят е узнал за решението, с което осъден. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение