Определение № 5146 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Д. В. от гр. София срещу Определение №456 от 27.02.2026 г. на Административен съд София – област (АССО) по адм. дело №211/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на В. ведно с направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на Решение №РД-05-5 от 20.02.2026 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) и е прекратено производството в тази част. Частният жалбоподател - И. Д. В., счита обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че оспорваният акт окончателно прегражда възможността за законосъобразното приключване на първата висяща процедура по адм.д. №850/2025 г. на АССО. Поддържа тезата за липса на обективни критерии за избор. Намира, че правният й интерес е личен и непосредствен, тъй като новият избор окончателно прегражда възможността за законосъобразно приключване на първия конкурс, в който тя участва. Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 168, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил връзката между настоящото дело и дело №850/2025 г. на АССО. Ако не бъде признато правото на жалба срещу втория конкурс, съдебната защита по първия конкурс се явява илюзорна. Оспорва изводът на първоинстанционния съд, че не са налице нови факти и обстоятелства обосноваващи спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед. В оспорваното определение не са изложени доводи относно направеното с жалбата доказателствено искане за събиране на доказателство – видеозапис от предаването „Панорама“ от 20.02.2026 г. Сочи, че при висящ процес относно законосъобразността на прекратяването на предходния конкурс, всеки последващ акт следва да се разглежда като разпореждане за предварително изпълнение по смисъла на чл. 60, ал.1 АПК. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдебното производство, като бъде спряно предварителното изпълнение на оспорвания административен акт. Ответникът – Съветът за електронни медии изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Ответникът – М.К. изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Ответникът – Е. И. К. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да прекрати производството по делото, на основание чл. 159, т. 4 АПК, АССО е изложил, че жалбата е подадена от лице без правен интерес от оспорването, тъй като И. В. не е участвала в процедурата по избор, приключила с оспорвания административен акт. Твърденията на В. свързани с оспорване прекратяването на предходна процедура, в която тя е участвала и е предмет на висящ съдебен контрол по адм.д. №850/2025 г. на АССО, съдът е приел за неоснователни, тъй като сочат на опосреден интерес, поставен под бъдещо условие. Първоинстанционният съд е намерил, че направеното искане за спиране на предварителното изпълнение, като акцесорно, също е недопустимо, като в допълнение съдът е посочил, че не са налице нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 166 АПК. Определението е правилно. Правният интерес определя лицата, които са носители на публичното субективно право на оспорване. Това са тези лица, които са засегнати от оспорения акт и поради това имат интерес от правна защита. Щом се установи засегнато от оспорения акт субективно право, свобода или законен интерес или се установи задължение, и щом интересът е личен, пряк и непосредствен, е налице основание за допустимост на съдебното оспорване. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение №РД-05-5 от 20.02.2026 г. на СЕМ, с което на основание чл. 32, ал.1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е избрана за генерален директор на Българската национална телевизия М. К.. Видно от доказателствата по делото заявление за участие в процедурата са подали петима кандидати, като И. В. не е сред тях. При евентуалната отмяна на оспорвания административен акт на СЕМ, в правната сфера на жалбоподателя непосредствено няма да настъпят благоприятни правни последици (в този смисъл Определение № 4667 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4531/2016 г., VII о.). Когато жалбата е подадена от лице срещу акт, който не е адресиран до него, изискването задължителните правни последици от оспорения акт да могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като доведат до съществена промяна в неговото правно положение, се припокрива с условията, предвидени в член 263, алинея четвърта от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), отнасящи се до това оспореният акт пряко и лично да засяга жалбоподателя (решение от 13 октомври 2011 г., Deutsche Post и Германия/Комисия, C-463/10 P и C-475/10 P, EU:C:2011:656, точка 38). Жалбоподателят обосновава правния си интерес с факта, че участва в предходна процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), прекратена с Решение №РД-05-69 от 15.07.2025 г. на СЕМ, която е оспорвана и по която е образувано адм.д. №850/2025 г. на АССО, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Правилно първоинстанционният съд е обосновал извод за опосреден правен интерес във връзка с наведените доводи в тази насока, като възраженията на жалбоподателя, че съдът не се е произнесъл по този въпрос, се опровергават от съдържанието на оспорваното определение. Дори при отмяна на оспорваното прекратяване по предходно откритата процедура за избор на генерален директор на БНТ, последната няма да рефлектира върху факта, че И. В. не е участник в процедурата, приключила с оспорваното в настоящата процедура решение. Отговорността за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове е уредена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Неотносими към въпроса за допустимостта на съдебното оспорване, като абсолютна положителна процесуална предпоставка, са твърденията на касатора свързани с липсата на проверка от съда на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 168, ал. 1 АПК и липсата на произнасяне по доказателствените му искания. Предвид недопустимостта на производството по главния спор, процесуално недопустимо е и искането за спиране на изпълнението на процесното решение на СЕМ. В административния процес временната защита чрез спиране е регламентирана като акцесорно и строго обусловено от допустимостта на оспорването производство – чл. 166 АПК. Мотивите на първоинстанционния съд свързани с липсата на нови факти и обстоятелства са неотносими към производство, в което не се разглежда искането за спиране по същество. Твърдението на жалбоподателя за наличие на разпореждане на органа за допускане на предварително изпълнение по чл. 60 АПК не намира опора нито в доказателствата по делото, нито в законодателството и съдебната практика. Ето защо направеният от първоинстанционния съд извод за недопустимост на производството, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е правилен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение