Определение № 201 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1430/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5038863/09.03.2018 г. на И. Д. Д. за отмяна на решение № 226 от 30.10.2017 г. на ВКС, IV - то г.о. по гр.д. № 4471/2016 г., с което, след отмяна на решение № 1362 от 06.02.2015 г. на Софийски градски съд по гр.д. №19533/2014 г. в частта, с която предявеният от молителя иск по чл. 225, ал. 3 КТ е уважен за сумата над 302 лв. до пълния размер от 19092 лв., същият е отхвърлен за разликата над 808 лв., а в останалата част по иска въззивното решение е оставено в сила. В молбата се твърди, че молителят е узнал за решението на 19.02.2018 г., без да се излагат обстоятелствата при които е станало узнаването и без да се сочат доказателства за тях. Като основание за отмяна се обосновава невъзможността на страната да се яви лично и с адвоката си в откритото съдебно заседание по делото пред ВКС поради ангажираността им на същата дата с явяване по друго дело – гр.д. № 2498/2016 г. по описа на ОС- Варна. Военна академия „ Георги Стойков Раковски“, чрез юрисконсулт Ц. М., като ответник по молбата, оспорва наличието на поддържаното основание за отмяна. Предвид данните по делото, съставът на ВКС, III –то г.о., намира, че молбата за отмяна изхожда от надлежна страна, насочена е срещу влязъл в сила съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо, за защита срещу който страната не разполага с друг правен способ, но въпреки това същата е недопустима, като съображенията са следните: Наведеното от страната основание за отмяна корелира с чл. 303, ал. 1, т. 5 предл. 1-во ГПК – страната не е могла да вземе участие в делото пред ВКС, като въпросът дали са били налице сочените от страната обстоятелства и извинителни ли са те, е въпрос по съществото на твърдяното основание, преценката за което обаче е безпредметна поради това, че молбата се явява просрочена. При наведено основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна е този по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – тримесечен, като тече от узнаване на решението. Молителят е бил страна в производството пред ВКС. Той е призован за заседанието чрез публикация в ДВ. Решението на ВКС, чиято отмяна се иска, е необжалваемо, така то не подлежи на връчване по арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК и влиза в сила от деня на обявяването си в публичния регистър на съдебните актове към съда – датата 30.10.2017 г. Тъй като молителят, страна в производството пред ВКС, не обосновава и не доказва по никакъв начин твърдяната от него различна дата на узнаване - 19.02.2018 г., то като дата на узнаване на решението следва да се приеме датата на неговото обявяване в регистъра на решенията, защото от тази дата то придобива окончателност и публичност и всяка от заинтересованите страни по делото, при полагане на дължимата грижа, може да узнае съдържанието му. Броен от датата на обявяване на решението, срокът по чл. 305, ал.1, т. 5 ГПК е изтекъл на 30. 01.2018г. Молбата е подадена повече от месец след изтичане на преклузивния срок, така съгласно т. 5 ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС следва да се остави без разглеждане като недопустима. Предвид изложеното,Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,