Определение № 50100 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3366/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца С. И. И. чрез пълномощника му адвокат В. С. и на ответницата В. И. И. чрез пълномощника й адвокат М. Й.-Г. против решение № 125 от 7.07.2022 г., постановено по гр. д. № 142 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което е потвърдено решение № 126 от 22.03.2022 г. по гр. д. № 2351/2021 г. на Районен съд - Ямбол за уважаване на предявените от С. И. И. против В. И. И. искове по чл. 23 СК по отношение на УПИ , находящ се [населено място], поземлени имоти с идентификатор *, *, *, *, *, *, *, * и 39/60 ид. ч. от поземлени имоти с идентификатор *, * и * и отхвърляне на иска по отношение на поземлени имоти с идентификатор *, *, *, 26/36 ид. ч. от поземлени имоти с идентификатор *, *, *, 59/60 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * и 108/204 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.

Ищецът атакува въззивното решение в частта, с която исковете са отхвърлени, а ответницата – в частта, с която са уважени.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е възприел изцяло направения от районния съд анализ на доказателствата и формирането въз основа на него фактически и правни изводи и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Приел е за установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 29.09.2015 г. и е прекратен с развод с решение от 29.12.2020 г. по гр. д. № 2036/2020 г. на Районен съд - Ямбол. През 2013 г. ищецът се е уволнил от армията и е получил обезщетение от 5 411.04 лв. Започнал подготовка за извършване на земеделска дейност. Процесните имоти са закупени през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. на името на ищеца, с изключение на сделката по нот. акт № 61, том IV, рег. № 5255, д. № 384/01.08.2017 г., в който купувач е ответницата. По всички сделки продавачите са получили цената в брой преди подписване на нотариалния акт. Уговорената цена надвишава незначително или е равна на данъчната оценка, а само по нот. акт № 63, том V, рег. № 6246, д. № 553/25.09.2019 г. е няколко пъти по-голяма от данъчната оценка. Експертното заключение установява, че на 12.07.2018 г. бащата на ищеца И. Ж. И. е превел по негова сметка (от която е обслужван и кредит на ищеца, отпуснат на 15.08.2011 г. и погасен на 21.02.2019 г.) сумата 10 000 лв., а на 12.09.2018 г. и 26.09.2018 г. е превел по 5000 лв. На 16.07.2018 г. С. И. е изтеглил от своя сметка 4000 лв. и на същата дата е закупил на УПИ в [населено място] на цена според нотариалния акт 3400 лв. На 23.07.2018 г. е закупил поземлен имот с идентификатор * срещу цена от 1930 лв. Двете тегления са едно след друго без разходване на преведените от баща му средства за други цели. На 30.08.2018 г. ищецът е изтеглив 5000 лв. и а същата дата е закупил поземлени имоти с идентификатор *, * и * за цена общо от 1000 лв. На 13.09.2018 г. е закупил 39/60 ид. ч. от поземлени имоти с идентификатор *, * и * срещу обща цена от 3000 лв. На 16.07.2019 г. бащата на ищеца И. Ж. И. е изтеглил от своя сметка в брой сумата 25 095 лв. и на същата дата ищецът е закупил поземлени имоти с идентификатор *, *, * и * за цена от 900 лв. за първите два и 1200 лв. за последните два.

Съпоставяйки установеното от писмените доказателства (включително за доходите на страните), експертното заключение и свидетелските показания съдът е приел, че имотите, закупени непосредствено след превеждането на 20 000 лв. от бащата на ищеца по неговите сметки, съответно след изтеглянето на 25 095 лв. от бащата от сметката му на 16.07.2019 г., са придобити с лични на ищеца средства и е налице пълна трансформация на негово имущество. Приел е за недоказани твърденията на ответницата, че бащата на ищеца е давал суми само за погасяване на вноски по кредита (установено е, че е извършвал и такива действия, но се касае за малки суми, внасяни непосредствено преди погасяване на падежа на вноските, като сумите съответстват на техния размер, надвишавайки ги незначително) и за влагането на средства на родителите на ответницата в закупуване на имотите (техните показания не са и категорични в тази насока, като баща й свидетелства, че поисканите в заем суми са могли да се отнасят за трактор, а двамата свидетели заявяват изрично, че не знаят с какви средства е заплатена цената на придобитите имоти).

По отношение имотите, закупени през 2017 г., на 19.12.2018 г., 06.06.2019 г., 24.09.2019 г. и 25.09.2019 г. не е установено с какви средства са заплатени. Не са внасяни суми около тези дати от бащата на ищеца по сметките му, няма данни и последният да е теглил свои средства тогава, нито парични суми да са му предоставяни от баща му в брой.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба на ищеца, като е посочил, че липсват доказателства полученото обезщетение от 5 411.04 лв. и спечелената от спортния тотализатор сума от 11 164.70 лв. през 2012 г. да са вложени при закупуването на имотите през 2017 г. Не е установено и с остатъка от изтеглената от бащата на ищеца на 16.07.2019 г. сума от 25 095 лв. и след заплащане общо на 2100 лв. за покупка на имоти на същата дата, да са платени и закупените по нот. акт № 8/19.12.2018 г., нот. акт № 180/24.09.2019 г., нот. акт № 131/6.06.2019 г. и нот. акт № 763/25.09.2019 г. Разликата във времето между даване на средствата, изтеглянето им и закупуване на имотите по тези нотариални актове е такава, че не може да бъде направена връзка за съвпадане на тези факти, от които да бъде направен извод за влагане на точно тези средства в сделките. Липсват данни и доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че имотите са били капарирани доста преди да бъдат закупени, което да бъде отнесено към изразходване на дарените средства.

За неоснователни е приел и доводите във въззивната жалба на ответницата. Макар съпрузите да са притежавали достатъчно средства, за да придобият имотите, релевантно е какви средства са вложени при придобиването по всеки договор, а за имотите, за които искът е уважен безспорно е установено, че са закупени с лични средства на ищеца. Установено е даване на средства от бащата на ищеца като дарение за него, съвпадение на момента на движение на средствата и сключването на договорите за покупко-продажба, поради което е оборена презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът-ищец се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като при едни и същи доказателства съдът е приел, че част от претенциите на ищеца са основателни и доказани, а при същата фактическа обстановка и същите доказателства - за друга част от претенциите, че са неоснователни и недоказани, като напълно са игнорирани доказателствата, оборващи категорично презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК.

При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК поставя следните въпроси:

1) презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК следва ли да се счете за оборена при преценка на събраните доказателства, установяващи липса на достатъчно приходи и спестявания на бившите съпрузи, с оглед на възможността им за придобиване на недвижими имоти по време на брака им и при доказано наличие на лични парични средства на единия от съпрузите и дарени такива от неговите родители към момента на придобиване на тези имоти;

2) предоставените от родителите на ищеца парични средства в брой при категорично тяхно изявление, следва ли да бъдат преценени като дарени от същите и вложени в придобиването на процесните недвижими имоти;

3) какъв е видът на доказване (пълно или непълно), което е необходимо за оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК и предпоставките по чл. 23 СК, установяването на които оборва презумпцията и за възможността съдът да ги приеме за осъществени чрез обсъждането на доказателства, които косвено засвидетелстват относимите факти;

4) задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства

5) задължен ли е въззивният съд с извършване на задълбочен анализ на целия доказателствен материал и с изграждане на свои самостоятелни правни изводи относно основателността или неоснователността на претенциите на базата на анализа на този доказателствен материал, т. е. да обсъди всички относими към спора доказателства.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката-ответник се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е обосновано с твърденията, че съдът не се е съобразил с разясненията в мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл.21, ал.3 СК, като критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства, а плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването. В конкретния случай страните са разполагали с парични средства и всички плащания по сделките са извършени в брой, а следователно покупната цена на всички имоти е заплатена със средства от семейния бюджет.

При условията на чл. 280, ал.1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК поставя следните въпроси:

1) какво е приложното поле на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК и кога се счита тя за оборена; може ли да се счита за оборена презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК без да е направена преценка от съда за това достатъчни ли са доходите и спестяванията на бившите съпрузи за заплащане на продажните цени на придобитите по време на брака им земеделски земи;

2) когато посочените в нотариалните актове за придобиване покупни цени на имотите не са оспорени, няма твърдения за други покупни цени в исковата молба и няма представени доказателства, които да установяват, че имотите са закупени на цени, различни от посочените в нотариалните актове за придобиването им, обоснован ли е изводът на въззивният съд за оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК, след като семейните спестявания на страните са достатъчни по размер за придобиване на имотите; необходимо ли е да се докаже еквивалентност между придобивна цена и вложени средства с брачен произход;

3) при бланкетни мотиви, че спестяванията на страните са им позволявали да водят „охолен“ живот, без да е извършена съпоставка на приходи и разходи, както и при пълно игнориране на стойността на издръжката на семейството (установена с експертиза) и оставащата сума след това, може ли да се приеме, че е налице пълна трансформация в полза на един от съпрузите по отношение на закупени по време на мрака между страните недвижими имоти, като напълно се игнориран доходите на семейството;

4) задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението да обсъди всички относими към спора доказателства;

5) въззивният съд следва ли да извърши собствен пълен, съвкупен и всестранен анализ на събраните доказателства и да направи своя самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства.

Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Не се установява от мотивите, съдът да е допуснал нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащ за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Тезата за очевидна неправилност, поддържана и от ищеца и от ответницата, се основава на доводите му какви фактически и правни изводи е следвало да направи съда при събраните по делото доказателства. В производството по чл. 288 ГПК обаче касационният съд не извършва анализ на събрания доказателствен материал.

Поставените от касаторите материалноправни въпроси са неотносими към изводите на съда, обективирани в мотивите на атакуваното решение.

Първите два въпроса, формулирани от ищеца са свързани с тезата му, че е по делото са представени доказателства за произхода на средствата, с които е заплатена покупната цена по всяка едно от сключените сделки и не може да бъде съотнесена към изводите на въззивния съд, че за договорите от 2017 г., 19.12.2018 г., 06.06.2019 г., 24.09.2019 г. и 25.09.2019 г. липсват доказателства за произхода на средствата, с които е заплатена покупната цена. Обосноваността на тези изводи с оглед приетия доказателствен материал не подлежи на изследване в производството по чл. 288 ГПК.

Първите три въпроса, формулирани от ответницата, по същество се основават на тезата, че щом съпрузите са разполагали с общи средства, достатъчни за да покрият покупната цена на придобитите по време на брака имоти, то не може да се опровергава презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК и винаги следва да се приема, че имуществото е придобито в режим на съпружеска имуществена общност. Тази теза е правно необоснована. Непротиворечиво и трайно в практиката на ВКС (вкл. и тази, на която се позовава касаторката-ответник) се дава тълкуване, че релевантно при иск с правно основание чл. 23 СК е произходът на конкретните средства, с които е заплатена покупната цена на придобит по време на брака недвижим имот и че от гледна точка на вещно-правните последици имот има статута на средствата, вложени в придобиването му и именно от характера на конкретните средства като лични или придобити по време на брака зависи и това дали придобитото имущество е лично или се включва в режима на съпружеската имуществена общност. Наличието на достатъчно набрани по време на брака средства е относимо по иска по чл. 29, ал. 3 СК, но е ирелевантно при спор по чл. 23 СК. По тези съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулираният от ищеца процесуалноправен въпрос под № 3, доколкото същия почива на правно необоснованата теза, че след като е установено, че е разполагал с лични средства за покриване на придобивната стойност на закупените по време на брака имоти, то следва, че именно тези средства за вложени при заплащане на покупната цена, дори и да липсват преки доказателства за произхода на конкретната сума.

Не се констатира противоречие по въпроси № 5, формулирани от всеки от касаторите доколкото в мотивите на въззивния съд се съдържа анализ на събраните по делото доказателства, които е счел за относими, както чрез препращане към фактическите изводи на първоинстанционния съд, така и при обсъждане на доводите във въззивната жалба на ищеца и на ответницата.

Въпрос № 4 е формулиран и от двамата касатори по идентичен начин.

В касационната жалба на ищеца липсва довод за необсъдено от съда конкретно събрано по делото доказателство, поради което не може да се приеме, че в частта за отхвърляне на иска въззивното решение противоречи на трайната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос.

В касационната жалба на ответницата доводът е, че съдът не е обсъдил експертното заключение за доходите на страните по време на брака им и необходимите през това време средства за издръжка на семейството, от което е видно, че е останала сума от 39 335.12 лв., а както признава и ищеца за сватбата са получили 15 000, които суми са достатъчни да покрият покупната стойност на придобитите по време на брака недвижими имоти, както и установения по делото факт, че по време на брака страните са имали обща семейна каса. Съдът е приел за установено наличието на набрани по време на брака средства, но в частта с която е уважил иска е формирал извод, че е установено заплащането на покупната цена не с тези средства, а със средствата, дарени от бащата на ищеца. С оглед предмета на иска по чл. 23 СК и изследване произхода на конкретните парични средства, с които е заплатена покупна цена по всяка една от сделките, необсъждането на посочените от касаторката-ответник доказателства и установените от тях обстоятелства, които са неотносими, не води до противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към спора доказателства.

При изхода на настоящото производство страните не си дължат възстановяване на разноски, направени по повод касационното обжалване.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение