Определение № 541 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12251/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. К. К., чрез адв И. Т. Млъзев срещу Разпореждане № 3507/05.11.2025 г. по входящ номер 4164 от 16.09.2025 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново, постановено по адм. дело № 692/2025 г. С обжалваното разпореждане е оставено без уважение искането за изменение на Определение № 2860/09.09.2025 г., в частта относно присъдените разноски, направено с писмена молба от адв. Млъзев, с вх. № 4164/16.09.2025 г. по описа на АС – Велико Търново. Частният жалбоподател обжалва разпореждането като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон. Излага съображения, че с молба вх. № 4164/16.09.2025 г. не е направено искане за изменение на Определение № 2860/09.09.2025 г., постановено по адм. дело № 692/2025 г., в частта за разноските, а за неговото допълване. Поради това счита, че липсата на представен списък на разноските не е основание да се откаже допълването на съдебния акт, в частта му за разноските. Излага подробни съображения, че следва да се присъдят разноски на жалбоподателя и адвокатско възнаграждение за адвоката осъществил правна помощ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Моли обжалваното разпореждане да се отмени и се постанови ново, с което се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за осъществената пред първата инстанция безплатна правна помощ. Претендира присъждане и на сторените разноски за държавни такси за касационното производство в размер на 60 лева. Ответникът по частната жалба – Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерство на вътрешните работи (МВР) не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е установил следното от фактическа страна: С Определение №2860/09.09.2025г. на АС Велико Търново постановено по адм. дело № 692/2025 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на адв. И. Млъзев, в качеството му на пълномощник на Р. К. К. срещу мълчалив отказ на директора на ГДНП при МВР за произнасяне по подадено заявление за снемане на полицейска регистрация с вх. №366000-15980/15.07.2025 г. по описа на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Велико Търново (ОД на МВР – В. Търново), на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК и е прекратил производството по делото. Определението е постановено в закрито съдебно заседание. С молба с вх. №4164/16.09.2025г. пълномощникът на жалбоподателя - адв. Млъзев, е направил искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските, като се присъдят такива в полза на оспорващия, представляващи платена държавна такса за завеждане на делото и адвокатски хонорар на пълномощника в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗА. С Определение №3064/26.09.2025г. по делото съдът е оставил без разглеждане искането за изменение на Определение №2860/09.09.2025г. в частта относно присъдените разноски, направено с писмената молба на адв. Млъзев, с вх. №4164/16.09.2025г. по описа на АС – Велико Търново. С Определение №10698/31.10.2025г. на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело №10363/2025 г. определението е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по искането за допълване на Определение №2860/09.09.2025г., в частта за разноските. При така установеното от фактическа страна първоинстанционинят съд от правна страна е приел, че молбата на пълномощника на жалбоподателя е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) срок, от надлежна страна и съгласно мотивите в определението на ВАС е процесуално допустима. Приел е, че молбата е неоснователна. В тази връзка е изложил съображения, че в конкретния случай от процесуалния представител на ответника е представено пълномощно, но нито тогава, нито впоследствие, вкл. и с молбата за изменение на решението, е представен списък на разноските. Посочил е още, че дори и при наличието на основанията по чл. 38 ЗА, претендираният размер на хонорара следва да се посочи изрично, а не да се иска съдът да го определя свободно по усмотрение, когато в действащото позитивно право липсват конкретни цифрови изражения/рамки, които да се ползват когато се определя такова по справедливост. Липсата на конкретика в отправената претенция лишавала съда от възможността да приложи спрямо нея нормативно визираните критерии. Изложил е и съображения, че следвало да се отчете, че производството по делото не е прекратено на основание чл. 159, т. 3 от АПК – оттегляне на оспорвания административен акт, за да е приложима хипотезата на чл. 143, ал. 2 АПК, а поради изначална липса на предмет /мълчалив отказ/ и правен интерес от оспорване на мълчалив отказ /чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК/. В този случай производството по оспорване пред съд не се е развило в резултат на неправомерни действия/бездействия на ответната страна, поради което тази страна нямала основание да понася тежестта на разноските. Разпореждането е неправилно. Производството по адм. дело № 692/2025 г. по описа на АС Велико Търново е образувано по жалба вх. № 3832/19.08.2025 г. по описа на съда на Р. К. К. чрез адв. И. Млъзев срещу мълчалив отказ на директора на ГДНП във връзка със заявление за снемане на полицейска регистрация от 15.07.2025 г. След подаване на жалбата до съда директорът на ГДНП е издал Заповед № 3286з-3533/26.08.2025 г., с която е уважил искането на Р. К. К. и е разпоредил снемане от всички информационни фондове на МВР на полицейска регистрация № 7192/13.01.2025 г. по описа на Районно управление Павликени – ОД на МВР – В. Търново, включително и картата за полицейска регистрация, снимки, ДФ 31-8799900/32-79774). След постановяване на благоприятния за жалбоподателя административен акт за него е отпаднал, но в хода на образуваното съдебно производството, правният интерес от водене на делото. Правилно с Определение № 2860/09.09.2025 г. съдът е прекратил производството по делото. Неправилно не е уважил молбата за допълване на така постановеното определение в частта му за разноските. Съдът е следвало да присъди на жалбоподателя сторените и претендирани от него разноски. В процесния случай по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, приложима съгласно чл. 144 АПК, следва да се прецени дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Към датата на подаване на жалбата е бил налице обжалваният мълчалив отказ на директора на ГДНП по подаденото заявление от 15.07.2025 г. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Съгласно чл. 58, ал. 2 АПК когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Процедурата по разглеждане на заявление за заличаване на полицейска регистрация е уредена в чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (НРИСПР, Наредбата). Наредбата е приета на основание чл. 68, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Процедурата предвижда подаване на заявление до структура или звено на МВР по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, изпращане на заявлението до структурата, която е извършила регистрацията, извършване на проверка от тази структура и отправяне на мотивирано предложение за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация до директора на ГДНП. Съгласно чл. 19, ал. 7 НРИСПР мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в ГДНП съобразно сроковете за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт по Административнопроцесуалния кодекс. Следователно в случая са приложими сроковете по чл. 57, ал. 1 и чл. 57, ал. 7 АПК. Считано от датата на подаване на заявлението срокът за произнасяне на директора на ГДНП е изтекъл на 12.08.2025 г. Към датата на подаване на жалбата е бил налице обжалвания мълчалив отказ, поради което следва да се приеме, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе тежестта да възстанови на жалбоподателя направените от него разноски за производството. Доколкото се касае за изменение на постановено определение в частта за разноските представянето на списък на разноските не е предпоставка за допустимостта на искането. Липсата на посочване в списък на разноските на претендираната сума на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ не е пречка за присъждане на възнаграждението, защото размерът му е нормативно определен – в чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗА. Срещу този размер насрещната страна може да направи възражение за прекомерност, т. е. правото ѝ по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК е гарантирано. При наличието на такова възражение може да се преценява от съда дали са налице основания за намаляване на същото. Предвид изложеното оспорваното разпореждане, като неправилно ще следва да се отмени и се постанови ново, с което ГДНП бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски по делото и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ. Жалбоподателят претендира разноски в размер на 60 лв. – заплатени държавни такси за касационните производства по разглеждане на частната му жалба срещу Определение № 3064/26.09.2025 г. на АС – Велико Търново, постановено по адм. дело № 692/2025 г. и частната жалба, по която е образувано настоящото дело. Претендира и разноски за държавна такса за първоинстанционното производство. Същата е в размер на 10 лв. Тези разноски като реално направени и доказани следва да му се присъдят. Следва да се присъди на адв. Млъзев претендираното адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за Министерството на вътрешните работи адвокатското възнаграждение е в размер на 750 лв. В конкретния случай така предвидения размер на адвокатското възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия. Отделно от това от страна на ответника не е правено възражение за прекомерност, за да има съда процесуална възможност да намали размера на възнаграждението. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди претендираните разноски в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Претендираната сума от 70 лв. за разноски и 750 лв. за адвокатско възнаграждение следва да се превалутират на основание чл. 11, ал. 2, 12 и чл. 13 ЗВЕРБ в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ. Превалутирани претендираните разноски в евро възлизат съответно на 35,79 евро и 383,47 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение