Определение № 13475 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10859/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., понастоящем изтърпяващ наказание в [наименование], против определение № 1228/22.10.2024 г., постановено по адм. дело № 300/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ и е оставена без разглеждане като недопустима подадената от него исковата молба против Административен съд – Бургас с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие на отказ на съдията-докладчик по адм. дело № 2191/2023 г. да предостави на ищеца поисканите документи в тяхната цялост, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Административен съд - Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на С. П. С., подадена против Административен съд – Бургас, с която се прави искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие на отказ на съдията-докладчик по адм. дело № 2191/2023 г. да предостави на ищеца поисканите документи в тяхната цялост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба. С. С. посочил, че с отказа да му бъдат предоставени исканите от него документи по производството е препятстван достъпът му до информация и е лишен от достъп до правосъдие; непредставянето на исканите документи на практика е попречило на защитата на законните му права и интереси в образуваното съдебно производство. Отправени са и искания за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото и за предоставяне на правна помощ поради липса на финансови средства. С обжалваното в настоящото производство определение АС - Ямбол прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочено е, че С. твърди понесени вреди от достъп до информация и правосъдие - отказ на съдията-докладчик по адм. дело № 2191/2023 г. на АС - Бургас да му предостави поисканите документи в тяхната цялост, което по съществото си не представлява правораздавателна дейност по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ. Изложено е, че производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертан именно с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведен единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, каквото нарушение в така подадената искова молба не се твърди от С.. По отношение на останалите направени искания от страна на С. съдът го освободил от внасяне на държавна такса, но оставил без уважение искането му за предоставяне на правна помощ поради очевидната недопустимост на производството. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ вредите трябва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Никъде в исковата молба и в уточненията към нея не се съдържат доводи за нарушаване на норми от правото на ЕС. Напротив, ясно се посочва, че се касае за иск за обезщетение за претърпени вреди от отказ да му бъдат предоставени исканите от него документи по адм. дело № 2191/2023 г. по описа на АС - Бургас. За пълнота следва да се посочи, че не съществува нормативна уредба за търсене на имуществена отговорност за вреди от правораздавателната дейност на съдилищата извън случаите, уредени в чл. 2, чл. 2б и чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдилищата може да отговарят само в случаите по чл. 2в ЗОДОВ за вреди, възникнали от нарушаване на правото на Европейския съюз, а такива твърдения не се съдържали в исковата молба. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ следва да се посочи, че и в тази част определението е правилно. Обосновано съдът е посочил, че недопустимостта на предявения от С. П. С. иск обуславя неоснователността на искането му за допускане на правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП във вид на процесуално представителство по делото. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение