Решение № 16 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 442/2008 г.

Решение № 16 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 442/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на С. о. срещу решение № 42 от 22.02.2008 г. по д. 2325/07 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.12.2006 г. по гр. д. 4838/2005 г. на Софийски районен съд, в обжалваната част, с която иска на С. о. против Д. Й. Д. и П. А. А. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е бил отхвърлен. Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка е развит довод за това, че при отмяната на ЗППДОП не е била преустановена дейността на приватизиращите органи по осъществяване на следприватизационен контрол включително и при спазване на чл. 41, ал. 2 от цитирания нормативен акт. Договорът, с който е бил придобит имота от наследодателя на първия ответник - продавач по процесната сделка е сключен по привилигирования ред на чл. 35 ЗППДОП (отм.), поради което за същия е била налице забраната на чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) и нарушаването й води до нищожност на отчуждителната сделка. Нормата била създадена в защита на обществения интерес, изведен от характера на приватизационните сделки, сключвани при облекчени условия и на цена по-ниска от пазарната, от което е изведено и осъществяването на процесната продажба в противоречие с обществения интерес. Ответниците по касация - Д. Й. Г. и П. А. А. и двамата от гр. С. не са заявили становище. С определение от 18.11.2008 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски градски съд е приел неоснователност на предявения от С. о. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като сделката, с която праводателя на ищеца е придобил по реда на ЗППДОП (отм.) процесния недвижим имот, била сключена при действие на този закон и в договора била възпроизведена забраната за отчуждаването на обекта залегнала в чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.). Атакуваната продажба, чиято нищожност С. о. е извела от това, че е сключена в противоречие с посочения текст, била осъществена след отмяната на ЗППДОП, поради което и установените с него правила не се прилагали, а противоречието с тях не обосновавало извод за нищожност на последващо сключения, преди изтичане на забраняващия транслация на собствеността срок, договор за продажба. Поставеният от касатора съществен материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение е относно нищожността на последваща отчуждителна сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.), в рамките на забранителния по договора и закона петгодишен срок. С оглед това, е поддържано противоречие между приетото с обжалваното решение и приетото с решение № 382 от 26.05.2006 г. по гр. д. 712/05 г. на Върховен касационен съд, ТК I т. о. С посоченото решение, Върховния касационен съд изрично е приел, че сключения последващ приватизационния договор, договор за продажба на имущество придобито по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.) в противоречие с чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е нищожен, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, независимо, че е обективиран в изискуемата от закона форма и не е налице умисъл от страна на купувача, който е заплащал вноските по изплащане цената на имота. Настоящия състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на съществения материалноправен въпрос, дадени с решение № 382 от 26.05.2006 г. по гр. д. 712/05 г. на Върховен касационен съд, ТК I т.о. и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291, ал. 1 ГПК приема следното: Гражданския закон се създава за да уреди отношенията, които ще се породят при неговото действие. От това правило се извежда и действието за в бъдеще на гражданскоправната норма. Следователно, нейното обратно действие е изключение, поради което следва да бъде изрично установено, за да може да преуреди заварените, т. е. възникналите преди влизане на новия закон в сила правоотношения. Или възникването и осъществяването на правопораждащия юридически факт определя и приложимостта на гражданския закон, който го регламентира, поради това новия закон няма да намери приложение спрямо фактите и отношенията, които е заварил, а те ще се уреждат и развиват от стария закон, при който са възникнали във всички случаи, в които новия закон изрично не е предвидил преуреждането им по различен начин. От изложеното следва, че не е налице обратно действие на закона, ако той урежда от влизането му в сила по нов начин правоотношения, които са се пораждали и развивали преди това. И в този случай, законът действува за в бъдеще, след като е отменил стария закон, но вече възникналите и развити права и задължения, които е заварил, остават в сила и се ползуват със защита. В контекста на изложеното се налага извод, че правата и задълженията, които произтичат от правна сделка се определят от закона, при действието, на който е сключена сделката. Нормата на чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е императивна и съответно задължително приложима по отношение на договори сключени при действието на ЗППДОП (отм.) и тъй като ЗПСК (отменил ЗППДОП с § 12 ПЗР ЗПСК (обн. ДВ, бр. 28/19.03.2002 г.), не предвижда обратно действие, то той не се прилага по заварените правоотношения, правата и задълженията, по които следва да се спазват по регламента на отменения закон при действието, на който са възникнали и са били поети. Следователно, всяко осъществено правно действие - каквото е разпореждането с имот - при императивна забрана за това в определен от закона срок, води до неговата нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД - като противоречащо на закона. От изложеното следва, че отчуждителната сделка, извършена от купувач по приватизационен договор, сключен по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.), в рамките на забранителния петгодишен срок, установен с чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл. 291, ал. 1 ГПК, ВКС, в настоящия си състав приема за правилна практиката, обективирана с решение № 382 от 26.05.2006 г. по гр. д. 712/05 г. на Върховен касационен съд, ТК I т. о. По основателността на касационната жалба: На 27.06.1997 г. между С общински съвет като представител на С. о. и ЕТ "Д. - джама - Й. Д. "- гр. С. е бил сключен договор за продажба на недвижим имот-ателие за стъклопоставяне - по реда и при условията на чл. 35 ЗППДОП (отм.). Установено е, че обекта е изплатен изцяло от купувача на 11.04.2003 г. като от тази дата е започнал да тече и указания в чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) срок от пет години, през който приобретателя не е могъл да отчуждава имота. В нарушение на това императивно изискване, наследникът по закон на приобретателя едноличен търговец - Д. Г. (вж. у-ние за наследници №/15.09.2003 г. на С. о.) сключва процесния договор за продажба на 17.10.2003 г. Наследственото правоприемство, произтичащо от закона е универсално и съответно относимо към всички права и поети задължения от наследодателя. Следователно, процесния договор като сключен в противоречие с императивната правна норма на чл. 41, ал. 2 ЗППДОП (отм.) е нищожен. Ирелевантно е това, че към момента на сключване на този договор не е действувал вече ЗППДОП (отм.), тъй като по отношение на поетите от продавача, задължения възникнали при неговото действие, с оглед изложеното по-горе за действието на гражданскоправната норма по време, приложим е неговия регламент. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 193, ал. 1 ГПК вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде уважен. С оглед уважаване на иска следва да бъдат приложени и правните последици по чл. 537, ал. 2 ГПК, като се отмени нотариалния акт, обективиращ атакувания договор. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1090 лв. в това число и юристконсултско възнаграждение (за всички инстанции в размер на 1060 лв.). По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение