Решение № 6402 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С. Б., чрез процесуалния й представител, против решение № 20714 от 16.06.2025 г., постановено по адм. дело № 7934/2024 г. на Административен съд – София - град, с което е отменена заповед № 18-6927/26.06.2024 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се възприетия от съда правен извод за наличие на спор за материално право, което го е мотивирало да отмени заповедта. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено. Срещу решението е била подадена жалба и от Б. С. Б., но с определение № 36271 от 04.11.2025 г., постановено по същото дело, на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ, съдът е върнал жалбата му. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – София не изразява становище. Ответникът - „Студентски столове и общежития“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Ответникът – Столична община не изразява становище. Ответниците – Р. А. К. и Б. С. Б. не изразяват становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – София - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че независимо, че е издаден от компетентния орган, оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Производството по издаване на процесната заповед 18-6927/26.06.2024 г. на началника на СГКК – София е образувано по заявление вх. № 01-404717/18.07.2023 г. от Г. С. Б. и заявление вх. № 05-13342/16.11.2023 г. от Б. С. Б. като наследници на П. Б. П. с искане за изменение в КККР, състоящо се в отразяване в границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1605.4651 на нива с площ от 641 кв.м. - възстановена част от имот № 5220, К.Л. № 599 от кадастрален план, изработен 1956 г. Като се съобразява с исканото изменение, началникът на СГКК – София постановява заповедта, предмет на оспорване, с която одобрява изменение на кадастралната карта и регистри на гр. София с нанасяне на нови обекти в КККР - поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1605.4651, с площ от 641 кв. м., ПИ с идентификатор 68134.1605.4652, с площ от 80 кв. м., ПИ с идентификатор 68134.1605.4653, с площ от 1262 кв. м. и сграда с идентификатор 68134.1605.4653.1, с площ от 2100 кв. м. и заличава ПИ с идентификатор 68134.1605.4641, с площ от 1982 кв. м. и сграда с идентификатор 68134.1605.4641.1, с площ от 2100 кв. м. Променят се идентификаторите на сградите в съответствие с идентификаторите на поземлените имоти, към които принадлежат. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), от която е установено, че част от сграда с проектен идентификатор 68134.1605.4653.1 се намира върху имот с проектен идентификатор 68134.1605.4653. Проектни точки № 2 и № 3 от имот с проектен идентификатор 68134.1605.4653 попадат в контура на сграда с проектен идентификатор 68134.1605.4653.1, с площ 2100 кв. м, с предназначение: сграда за култура и изкуство, собственост на „Студентски столове и общежития“ ЕАД, жалбоподател в производството пред административния съд и ответник в настоящото производство (Нотариален акт № 70 том XII рег. № 5420 дело 2932 от 12.02.2007 Служба по вписвания – гр. София, собственост на „Студентски столове и общежития“ ЕАД). Променя се идентификатора на сграда 68134.1605.4641.1 с нов идентификатор 68134.1605.4653.1 в съответствие с идентификаторите на поземления имот, към който принадлежи. При тези факти първоинстанционният съд правилно и в съответствие с представените доказателства приема, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал.2 ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че между заявителите и „Студентски столове и общежития“ ЕАД е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. В разглежданата хипотеза част от възстановената площ от 641 кв./0.641 дка всъщност е застроена, като върху нея попада част от сградата на ответника. Като собственик на сградата, „Студентски столове и общежития“ ЕАД разполага с правото на толкова идеални части от правото на строеж върху земята, които отговарят на обема на построеното, т.е. налице е спор за материалния право, до чието разрешаване, исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че „Студентски столове и общежития“ ЕАД не е било страна в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ и решението на службата не ги обвързва, както и че решение № 15210/29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 28437/2022 г., по описа на Софийски районен съд няма сила на пресъдено нещо спрямо дружеството. Правилно съдът посочва, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес, но и когато твърденията на страните относно субективното материално право са разнопосочни, както е в случая. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на непълноти или грешки в КККР до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Основание да се одобри промяна в КККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР (което евентуално би опровергало презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР), или при постигане на съгласие с вписания в кадастъра и поради това заинтересован собственик – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение, обосновани с доводи, че съдът се е произнесъл по същество на спора за материално право, както и че е излязъл извън предмета на спора. С изложените в съдебното решение мотиви не се решава спора за материално право, а единствено се обосновава наличието на такъв. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав обсъжда всички доводи на страните и в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 АПК основания. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София - град е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Предвид този изход на делото и надлежно и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника „Студентски столове и общежития“ ЕАД по представен списък по чл. 80 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати реално направените за настоящата инстанция разноски в размер на 2454.20 (две хиляди четиристотин петдесет и четири евро и двадесет цента) евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,