Определение № 9463 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7684/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на „Ви енд Джи Комерс“ ООД, представлявано заедно и поотделно от управителите В. Д. К. и М. Я. К. срещу Определение № 6848/31.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1675/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на оспорващия за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-09-443/25.07.2024 г. на кмета на район „Западен“, община Пловдив, с която на основание чл. 57а, ал.3 и ал.6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахване на преместваем обект „Павилион за обществено хранене – заведение за бързо хранене“, поставен на основание чл. 56, ал.2 ЗУТ, въз основа на Разрешение за поставяне № 1/10.01.2006 г. на кмета на район „Западен“, община Пловдив, върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.511.9530 по КК и КР на гр. Пловдив – публична общинска собственост, находящ се в района на спирката на градския транспорт, север – юг на [улица], пред студентски общежития, собственост на „Елиза 1999“ ЕООД и „Ви енд Джи Комерс“ ООД. В жалбата се твърди незаконосъобразност на определението, като се излагат доводи по същество и твърдения за настъпване на значителни вреди от предварителното изпълнение на заповедта. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение и вместо него постановяване на друго, с което да се приеме искането за основателно и да се постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Ответникът – кметът на район „Западен“, община Пловдив, в срока по чл. 232 АПК, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Намира първоинстанционното определение за правилно и иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано с липса на доказателства за наличие на хипотеза по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, с оглед настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя от предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона. От първоинстанционния съд са изложени съображения досежно липсата на обстоятелства, възникнали след издаването на оспорения акт, които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Обоснован е извод за неоснователност на наведеното от жалбоподателя твърдение за наличие на ново обстоятелство, обусловено от повдигнат съдебен спор, по който е образувано АД № 1402/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, което е с различен предмет, видно от приложена по делото справка изх. № 3187/31.07.2024 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантана правна уредба, първоинстанционният съд приема, че наличието на посоченото писмо на кмета на район „Западен”, община Пловдив и образуваното съдебно производство по оспорването му не може да се квалифицира като ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 4 АПК. Формиран е решаващ мотив, че искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед е неоснователно и недоказано, поради което е отхвърлено. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 и 9 ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед с предмет премахване на преместваем обект подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да постанови спиране на изпълнението на тази категория актове съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Настъпването на вредата следва да е в достатъчна степен вероятна и да е определена по вид и размер. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. В случая не се сочат доказателства, въз основа на които да се изведе извод от настъпване на значителни или трудно поправими вреди в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Такива не се представят и с частната жалба. Не е установен и размера на твърдените вреди. Наведените в частната жалба възражения относно приложението на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали относно организиране на самото физическо премахване на обекта и свързаните с него отпадъци, са ирелевантни към предмета на настоящото производство. Въпросите относно вида на обекта - строеж или преместваем обект, както и относно собствеността на имота, върху който е разположен разпореденият за премахване павилион, са по съществото на спора. Тези обстоятелства са неотносими към преценката за наличие на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Предвид изложеното, като приема искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-09-44З / 25.07.2024 г. на кмета на Район „Западен”, община Пловдив за неоснователно и го отхвърля, съдът постановява правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, предл. 1 - во АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,