Определение № 729 от 28.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2427/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Бохеми консулт“ ООД В. срещу Определение № 446/24 юли 2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.т.д.№ 333/2017 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба на дружеството, подадена чрез адвокат С. А. против определение № 816/15 март 2017 г. по в.ч.т.д.№ 138/2017 г. на Варненския окръжен съд. Претендира се отмяната му като неправилно по съображения за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. „Кепитал инвест Пловдив“ ООД изразява становище, че частната жалба е недопустима поради ненадлежно представляване на „Бохеми консулт“ ООД. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба с вх. № 4725/4 август 2017 г. е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу определение на Варненския апелативен съд по чл.274 ал.1 изр.1 ГПК, подлежащо на пряк инстанционен контрол и в изпълнение указанията на съда с молба вх. № 6699 на САС е представено пълномощно на адвокат С. С. А.. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на „Бохеми консулт“ ООД В., с която е сезиран Варненският апелативен съд, същият е приел, че представителят на дружеството по пълномощие С. А. не е надлежно упълномощен от страната, която според данните от търговския регистър за актуално състояние на дружеството с ограничена отговорност „Бохеми консулт“ се представлява само ЗАЕДНО от двама управители – В. В. Н. и В. С. У.. Жалбата е подадена от пълномощник на единия управител – В. Н. въз основа на пълномощно от 11 май 2015 г. за процесуално представителство само пред Варненския ОС. Указанията на последния по администриране на жалбата от 4 май 2017 г. за представяне на пълномощно за адвокат С. А. поради липса на данни за надлежно учредена представителна власт за обжалване пред Варненския апелативен съд не са изпълнени. С молба от адвокат С. А. е заявено искане за назначаване особен представител на дружеството-жалбоподател поради невъзможност да се формира валидна воля за упълномощаване вследствие влошените отношения между двамата управители, представляващи дружеството заедно. Изводът на Варненския апелативен съд, че частната жалба, с която е сезиран, е нередовна, е обоснован и правилен. Разпоредбата на чл.141 ал. 2 ТЗ допуска възможност за ограничаване на представителната власт при няколко управители ако това е предвидено в дружествения договор. В случая с учредителния договор е отнето правото на двамата управители на отделно самостоятелно представителство. Предвидената съвместна представителна власт изключва правото на всеки от управителите да извършва еднолично действия от името на дружеството отделно и независимо от другия управител, включително и процесуални действия. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с назначаването на особен представител. Съгласно практиката на ВКС евентуални противоречия между двамата управители не могат да бъдат преодолени чрез института на особеното представителство, чието предназначение е друго. Назначаването на особен представител по чл.29 ал. 4 ГПК предполага наличието на противоречиви интереси между страната и нейния представител, а не между няколко законни представители на една и съща страна. Евентуално влошени отношения и разногласия между двамата законни представители на дружеството – жалбоподател не е основание за назначаване на особен представител на страната. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл.274 ал. 2 ГПК