Решение № 1841 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10960/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък, чрез адв. Цонева като процесуален представител, против решение № 3335 от 08.08.2025 г., постановено по адм. дело № 580/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответниците – С. Г. Ж. и М. Г. М., чрез пълномощника си адв. Джурков, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 673/16.04.2025 г. на кмета на община Казанлък, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ отказва да разреши изработването на проект за изменение на подробен устройствен план (ПУП) в урбанизираната територия на град Казанлък в кв. 212, включващ: план за регулация (ПР), с който от УПИ VI – „за жилищно строителство“ се отделя ПИ с [идентификатор], като се обособява нов УПИ с граници, съответстващи на поземления имот по кадастралната карта и план за застрояване (ПЗ) за новообразувания УПИ, който предвижда свързано едноетажно застрояване със съществуваща сграда в [ПИ] при следните показатели: до 15 м височина, до 80 % плътност на застрояване, до 3.0 коефициент на интензивност и 20 % минимална площ за озеленяване С обжалваното решение Административен съд – Стара Загора, по жалба на заявителите в административното производство С. Г. Ж. и М. Г. М., обявява нищожността на заповедта, като изпраща преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 194-С-9582-1 от 02.05.2024 г. за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ на основание чл. 135 ЗУТ съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът приема, че с оспорената заповед е преразгледан въпрос, разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което е отменен предходен отказ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за същия имот по същото заявление. Обосновава извод, че съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК съдебната отмяна действа по отношение на всички, в т. ч. спрямо административния орган, на който е върната преписката с конкретни задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, и при липсата на твърдение за новонастъпили факти, които биха изключили идентичност с предмета на отменената предходна заповед, е преклудирано правомощието да се откаже отново изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ при съображения, по които съдът вече е изложил мотиви и е приел за неоснователни. Сочи, че отрицателното становище на главния архитект на община Казанлък, дадено в производството по издаване на оспорената заповед, не може да бъде основание за неспазване на задължителните указания, дадени в отменителното съдебно решение. Достига до заключение, че добавянето във втората заповед на ново основание за отказ, а именно - неспазване на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, не е съобразено с указанията на съда относно характера на процедурата по чл. 135, ал. 1 ЗУТ. Приема, че диспозитивът на влязлото в сила съдебно решение по оспорването на предходен отказ отговаря на дължимото според чл. 172, ал. 2 АПК съдържание, съответно при новото произнасяне административният орган е следвало да се съобрази със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, които са изложени в неговите мотиви. Счита, че конститутивният ефект от отмяната на заповедта, следващ от диспозитива на решението, включва в себе си установителното действие на правораздавателния акт по отношение на обсъдените от съда въпроси, включително за допустимостта на направеното предложение за изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ и неоснователността на тезата за липса на доказателства за собственост на заявителите и на изразено писмено съгласие от всички собственици на имоти, включени в обхвата на УПИ VI. По тези съображения достига до извод, че оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 АПК, а преписката - изпратена на кмета на община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателите заявление при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение № 918 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 534/2024 г. на Административен съд – Стара Загора, е отменен предходен изричен отказ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 194-С-9582-1 от 02.05.2024 г. на С. Г. Ж. и М. Г. М., придружено със скица-предложение, за допускане на изменение на ПУП - ПРЗ за ПИ с [идентификатор], част от УПИ VI – за жилищно строителство, от кв. 212 по плана на гр. Казанлък, с цел реализиране на инвестиционни намерения за имота – жилищна сграда и гаражи. В мотивите на влязлото в сила съдебно решение са изложени съображения, че производството по чл. 135 ЗУТ представлява предварителна процедура, в рамките на която се извършва проверка и преценка дали заявлението, с което се иска допускане на изменение на действащ ПУП, е направено от заинтересовани по смисъла на чл. 131 ЗУТ лица, приложено ли е мотивирано предложение за изменението със скица на предлаганото изменение и дали предложението за изменение на ПУП е в съответствие с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията на ОУП на населеното място. При преценката на тези условия съдът достига до заключение, че по отношение на процесното заявление са налице предпоставките по чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на действащия регулационен план за имота на искателите. Приема, че то е подадено от заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ – собствениците на имота, по отношение на който е заявено допускане на изменение на ПУП – ПРЗ и противно на твърдението на административния орган, не е установено проектът да засяга права или законни интереси на други лица освен собствениците на ПИ с [идентификатор] и не е установено да има други такива освен заявителите. Излага съображения, че към заявлението са приложени всички изискуеми документи при спазване изискванията по чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Достига до извод, че в предварителната процедура по чл. 135 ЗУТ не се изисква преценка за съответствието на разработката с посочените в заявлението изисквания по чл. 134 ЗУТ, тъй като това е предмет на установяване на следващия етап – при издаването на окончателна заповед за одобряване или за отказ за изменение на ПУП. Като се позовава на заключението на СТЕ, приема, че заявеното изменение на ПУП – ПЗ съответства на установените с ОУП устройствени показатели за застрояване, както и на останалите законоустановени строителни правила и нормативи по устройство на територията, включително и изискванията по чл. 19 ЗУТ за площ и лице на УПИ и чл. 32, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ за разстоянията между сградите, съответно са спазени изискванията във връзка с предвиденото свързано застрояване към ПИ с [идентификатор] при пълно покриване в хоризонтално и вертикално отношение на калканната стена на съществуващата в последния жилищна сграда. В оспорената заповед № 673/16.04.2025 г. на кмета на община Казанлък, с която се постановява повторен отказ, е посочено, че същата се издава във връзка с решение № 918 от 11.03.2025 г. на Административен съд – Стара Загора. В мотивите на административния акт като причини за отказа се сочи недопустимост на предложението за изменение на ПУП – ПРЗ поради липса на изрично и изразено в писмена форма съгласие на всички собственици на УПИ VI – „за жилищно строителство“. Посочено е, че съгласно представени документи за собственост, имотът на възложителите е с площ от 324 кв. м, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри същият е с площ от 336 кв. м, което налага те да се снабдят с акт за собственост за цялата площ на ПИ с [идентификатор]. Административният орган приема, че доколкото с предлаганото изменение на ПУП се предвижда промяна на границите на УПИ VI – „за жилищно строителство“ и обособяването на два нови урегулирани поземлени имота, е необходимо съгласието на собствениците им, изразено съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, според която актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. Тази хипотеза е налице, когато след влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя като незаконосъобразен административен акт, административният орган издаде нов акт, който е в пряко противоречие с него, какъвто е разглежданият случай. Съгласно чл. 177 ал. 1 изр. 2 АПК при отмяна на оспорения административен акт съдебното решение има действие по отношение на всички. След отмяната му се възстановява висящността на възникналите административни правоотношения и те задължително следва да се преуредят по начина, предвиден в чл. 173 АПК. Това може да стане чрез решаване на делото по същество от съда в хипотезата на чл. 173 ал. 1 АПК или от административния орган в хипотезите на чл. 173, ал. 2 и ал. 3 АПК при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт по тълкуването и прилагането на закона. В случая постановеният с оспорената заповед отказ противоречи на влязло в сила решение № 918 от 11.03.2025 г. на Административен съд – Стара Загора, с което спорът между същите страни по повод същото предложение за изменение на ПУП – ПРЗ е разрешен, като е прието, че то отговаря на изискванията на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, поради което е отменена заповед № 1031/07.06.2024 г. на кмета на община Казанлък, с която е отказано изработването на проект за изменение на ПУП в заявените параметри. Органът, на когото административната преписка е изпратена за ново произнасяне, следва да зачете конститутивното действие на съдебното решение, като се съобрази с изложените в него мотиви. Вместо това, кметът на община Казанлък постановява повторен отказ, който въпреки добавянето на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, която приема за неспазена, е реално обоснован както и отменения вече отказ с липсата на съгласие на всички заинтересовани лица – аргумент, който е обсъден и отхвърлен от съда във връзка с оспорването на предходната заповед № 1031/07.06.2024 г. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че тъй като мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, то следва, че не е налице противоречие с него, когато административният орган при новото разглеждане на върнатата от съда преписка установява нови факти или допълнителни обстоятелства, или установените вече факти подвежда под друго приложимо според него правно основание. В случая при повторното разглеждане на предложението за допускане изработването на проект за изменение на плана не се твърдят и не се установяват нови факти от значение за крайния акт. Административната преписка е допълнена единствено със становище от главния архитект съгласно изискванията на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, липсата на което е установена от съда по повод обжалването на предходния отказ и е определена като съществено процесуално нарушение. Законосъобразен е изводът, че произнасянето на главния архитект няма различен предмет от този, обхванат от влязлото в сила съдебно решение, поради което изразеното становище за недопустимост на предложението не може да обоснове неспазване на дадените от съда указания за прилагане на закона. Още повече, че кметът на общината не е обвързан от това становище на главния архитект и следва да направи собствена преценка на заявеното предложение съобразно изискванията на закона. Посоченият в оспорената заповед допълнителен аргумент за отказа – неспазване на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, отново е свързан с липса на съгласие от собствениците на засегнатите с изменението на плана имоти. Цитираната правна норма е относима единствено към производството по одобряване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, т.е. към етапа на постановяване на окончателната заповед по чл. 129, ал. 1 ЗУТ и не може да служи като правно основание за недопускане изработването на проекта по реда на чл. 135 ЗУТ, тъй като се преценява в хода на разглеждане и одобряване на конкретния проект, а не и преди неговото изработване. Не е нов факт и посочения в мотивите на оспорената заповед липса на документ за собственост за пълната площ на ПИ с [идентификатор], която надвишава площта, за която се отнася представения от заявителите документ за собственост. Административният орган не е компетентен да извършва преценка на собствеността, след като идентичността на имота, описан в акта за собственост на заявителите и ПИ с [идентификатор] е установена с представеното по административната преписка удостоверение № 150/16.03.2023 г. Предвид изложеното оспорената заповед е издадена в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. Като прогласява нейната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК, съдът постановява правилно решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане, в полза на ответниците С. Г. Ж. и М. Г. М. се дължат направените за настоящата инстанция разноски, които община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на всеки от тях в размер на 700 евро, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представените договори за правна защита и съдействие от 23.01.2026 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение