Определение № 219 от 17.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 475/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1-во вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определение № 20194/ 01.11.2013г. ч.т.дело № 8645/2013г. на Софийски градски съд, за оставяне без разглеждане на частна му жалба /молба вх. № 76787/ 27.06.2013г./ срещу разпореждане от 19.06.2013г. по гр.д. № 57691/ 2012г. на СРС, 47 състав, за издаване на обезпечителна заповед от 20.06.2013г. Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Изложени са съображения за недопустимост на разпореждането на първоинстанционния съд и за правомощията на въззивната инстанция да се произнесе по допустимостта и нищожността на обжалвания акт на районния съд, от които е изведена недопустимост и на акта на въззивния съд. Неправилността на определението на Софийски градски съд е мотивирана с неправилността на обжалвания пред него акт на районния съд. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Софийски градски съд е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на [фирма], като е приел, че разпореждането, с което е постановено издаване на самата обезпечителна заповед в изпълнение на влязло в сила определение за допускане на обезпечение не подлежи на обжалване. Посочено е, че актът на съда, с който се постановява издаването на обезпечителната заповед не поражда самостоятелни правни последици, извън определението на съда, с което той се произнася по искането за обезпечение. Обжалваното определение е правилно. Редът на обжалване на въззивното определение, с което се оставя без разглеждане частната жалба, не е по чл.274, ал.3 ГПК, а е по на чл.274, ал.2, изр.1-во ГПК, поради което не е предпоставено от наличието на наведените от частния жалбоподател основанията по чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК. Доводите на частния жалбоподател за недопустимост и неправилност на първоинстанционния акт не са относими към предмета на настоящото производство, тъй като въззивният съд е оставил частната жалба без разглеждане, като процесуално недопустима, като е приел, че е издадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната инстанция дължи произнасяне служебно по валидността и допустимостта, и в границите на наведените оплаквания - по правилността на атакувания акт, само, ако същият подлежи на обжалване т.е. ако самото въззивно производство е допустимо. Софийски градски съд в случая е приел, че обжалваният пред него акт не подлежи на инстанционен контрол, като именно правилността на тази преценка е предмет на разглеждане в настоящото производство. Определението, с което се постановява издаване на обезпечителна заповед въз основа на определение за допускане на обезпечение, не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 т.1 и т.2 ГПК, тъй като няма преграждащ характер по отношение на обезпечителното производство и не е измежду изрично посочените от закона, подлежащи на самостоятелен контрол разпореждания. Когато страната се позовава на отпадане на причината, поради която е допуснато обезпечението, какъвто е настоящият случай, при който частният жалбоподател извежда липсата на основание за издаване на обезпечителната заповед от невлязлото в сила определение за прекратяване на производството по делото, на основание чл.402, ал.2 ГПК, защитата на страната е чрез упражняване на правото й да иска отмяна на допуснатото обезпечение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение