Определение № 2137 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2616/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба, подадена от Н. С. Р., действащ като едноличен търговец с фирмено наименование „П.- – Н. Р.“, с адрес на управление [населено място], чрез адв. Н. П. П., срещу определение № 508/24.03.2023 г., постановено от Върховния касационен съд, по ч.гр.д. № 3557/2022 г., с което е оставена без разглеждане частна касацонна жалба вх. № 4792/15.06.2022 г., подадена против определение № 229/08.06.2022 г. по въззивно гр.д. № 269/2022 г., като касационното производство е прекратено Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Насрещната страна не взема становище. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд в определението, предмет на настоящата проверка приел, че това на Пловдивския апелативен съд е окончателно, като се е позовал на чл. 396 ГПК, който предвижда двуистанционен контрол за определенията, постановени по молби за допускане на обезпечение. Настоящият състав намира, че като краен резултат изводът за недопустимост на частната касационна жалба е правилен, но поради други съображения и с оглед чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК. Пловдивският окръжен съд, като въззивен, по въззивно частно гр. д. № 926/2022 г., е прекратил като недопустимо пред себе си производството, образувано по частна жалба срещу определение на първостепенния Пловдивски районен съд, като оставил същата без разглеждане. Той не се е произнесъл по същество на същата. Т.е., постановил е преграждащо определение по см. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а не акт по чл. 396 ГПК. По силата на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, след изм. ДВ бр. 50/2015 г., компетентността по частни жалби против преграждащи определения, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, е законодателно прехвърлена от ВКС на съответните апелативни съдилища. Актът на апелативния съд, дори когато потвърждава преграждащото въззивно определение на окръжния въззивен съд, е окончателно, както е прието в ТР № 2 по ТД № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Случаят е такъв. При така изложеното, обжалваното определение, постановено от друг тричленен състав на ВКС, следва да се потвърди. МОТИВИРАН от горното, съдът