Определение № 6881 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5356/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Столична община район „Люлин“, чрез процесуален представител юрк. Златева, против определение № 4434 от 25.04.2024г., постановено по адм. дело № 4194/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е спряно, по искане на оспорващата Г. И. М., предварителното изпълнение на заповед № РЛН24-РД09-188/10.04.2024г., издадена от кмета на Столична община район „Люлин“. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на определението. По същество се поддържа, че лицата, настанени в общинското жилище, сред които и оспорващата, реално не го обитават, тъй като дълготрайно не пребивават в страната, поради което предварителното изпълнение на акта не би могло да им причини значителна или трудно поправима вреда. Иска се отмяна на определението, както и оставяне без уважение на искането за спиране на изпълнението на заповед № РЛН24-РД09-188/10.04.2024г., издадена от кмета на СО район „Люлин“. Ответната страна – Г. И. М., чрез пълномощник адв. Шулев, представя отговор-становище на частната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност, поради което моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Основното производство пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от Г. И. М., против заповед № РЛН24-РД09-188/10.04.2024г., издадена от кмета на СО район „Люлин“, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 9 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение, възникнало от заповед № ЖН-04-2/25.03.2010г. на кмета на СО район „Люлин“, за настаняване на Г. М. и членовете на семейството й в общинско жилище, находящо се в гр. София, [адрес]. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като се твърди, че изпълнението й би довело до непоправими вреди за оспорващата и нейното семейство, които ще останат без покрив, при това един от членовете на семейството - Ш. М., е с 80 % трайно намалена работоспособност. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РЛН24-РД09-188/10.04.2024г., издадена от кмета на СО район „Люлин“. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предварителното изпълнение ще доведе до непредвидими последици за живота и здравето на оспорващата и нейното семейство, които са несъизмерими с преследваната от закона цел. Постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за имот - общинска собственост, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност спрямо нея да настъпи значителна или трудно поправима вреда, което в случая е направено с представените писмени доказателства. Решаващият съд обосновано е приел, че предварителното изпълнение на акта би причинило значителни вреди на оспорващата, като се има предвид тежкото здравословно състояние на един от членовете на семейството й, освидетелстван с 80% ТНР, съгласно представеното решение на ТЕЛК, липсата на доказателства, че семейството разполага с друго жилище, както и краткия срок, даден за освобождаване на жилището /едномесечен, но от получаване на заповедта, а не от влизането й в сила/. В случая допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили при лишаване на оспорващата и семейството й от жилище, като изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ако бъде спряно изпълнението на административния акт, няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди на Столична община, които да са трудно поправими. Доводите в частната жалба, че предварителното изпълнение на акта не би причинило каквито и да било вреди на неговите адресати, тъй като същите реално не обитават общинското жилище, касаят материалноправното основание за издаване на заповедта, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Обстоятелството, че съдът е цитирал разпоредбата на чл. 65 ЗОС, регламентираща основанията и реда за изземване на общински имоти, вместо относимата в случая разпоредба на чл. 46 ЗОС, регламентираща основанията и реда за прекратяване на наемните правоотношения, не влияе на правилността на крайните му изводи, изведени след точен анализ на относимите норми на чл. 60, ал. 1 и чл. 166, ал. 2 и 4 АПК. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а определението на съда е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Искането за присъждане на разноски, направено от ответната страна по частната жалба, е основателно, според чл. 143, ал. 4 АПК. Ответната страна е заплатила 600 лв. в брой за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ, представен към отговора на частната жалба, която сума следва да бъде възложена в тежест на Столична община. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение