Определение № 397 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2013 г.

Производство по чл. 278, ал.1 ГПК. С определение от 20.02.2013 г. на Добрички окръжен съд по гр.д. № 60/2013 г. е върната въззивна жалба вх. № 2234 от 27.11.2013 г., подадена от К. Е. Н. от [населено място] против решение № 90 от 12.11.2012 г. по гр.д. № 162/2012 г. на районен съд гр.Тервел. Частна жалба против определението на Добрички окръжен съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. Е. Н. от [населено място]. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1, вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. С разпореждане от 28.11.2012 г. на Добрички окръжен съд, производството по въззивна жалба вх. № 2234 от 27.11.2013 г., подадена от К. Е. Н. е оставено без движение с указания до жалбоподателя за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 200 лева в седмичен срок от получаване на съобщението. Съобщение с указанията на съда е било връчено на жалбоподателя на 17.12.2012 г. С молба от 27.12.2012 г. жалбоподателят е представил квитанция за платена държавна такса по делото. С определение от 20.02.2013 г. жалбата е върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК поради неотстраняване на допуснати нередовности. Въззивният съд е приел, че указанията за внасяне на държавна такса не са изпълнени, тъй като сумата, дължима като държавна такса е преведена в полза на районен съд Тервел. Определението е незаконосъобразно. Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК, срокът не се счита пропуснат, когато документът е постъпил в друг съд или прокуратурата. Жалбоподателят е спазил законоустановеният срок съобразно чл. 60, ал. 6 ГПК - държавната такса е внесена и за това са представени доказателства в рамките на определения седмодневен срок на 27.12.2012 г., който е първият работен ден след последният ден от изтичане на срока на 24.12.2012 г. -неприсъствен ден, а внасянето на сумата в полза на Тервелски районен съд в рамките на единния съдебен бюджет не рефлектира върху редовността и съобразно правилото на чл. 62, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение за връщане на въззивната жалба следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение