Определение № 4143 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3679/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба от Х. Р. Ш., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Дилова, против определение № 6189/16.02.2025 год., постановено по адм. д. № 12 433/2025 г. по описа на Административен съд – София - град, 4 състав. В частната жалба са изложени доводи за неправилност поради наличието на всички касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна, като делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното определение, първоинстанционния съд, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на Х. Р. Ш. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице предпоставки за приложението на чл.158, ал.2 АПК, разпоредил е поставянето на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни ислед безрезултатното изтичане на посочени в обявлението срок, е постановил обжалвания съдебен акт, с който е оставил без разглеждане жалбата на Х. Р. Ш., гражданин на Сирия, срещу Решение № 5251/ 23.10.2025г. на Председателя на ДАБ и е прекратил производството по делото. От данните по делото се установява следното: На 16.12.2025г. е проведено открито съдебно заседание от първостепенния съд. От протокола е видно, че съдът e извършил взаимоизключващи се процесуални действия: констатирал е, че жалбоподателят е нередовно призован, но е дал ход на делото, докладвал е административната преписка и е докладвал молба на ответника от 11.12.2025г., с която е уточнено, че лицето не е депозирало молба за предоставяне на правна помощ, въпреки че е описана като приложение към жалбата му. След горепосочените процесуални действия, съдът е счел, че са налице пречки за даване ход на делото и е оставил жалбата без движение, указвайки на жалбоподателя, че следва да "отстрани нередовностите в 7 дневен срок", без да е конкретизирал установената нередовност на жалбата и без да е указал последиците от евентуално неизпълнение. Разпоредено е, в случай на последваща невъзможност лицето да бъде намерено на адреса, съобщението да се извърши поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на 7 дни. Обявлението е поставено на 27.01.2026г. и е свалено на 05.02.2026г., след което няма данни от страна на жалбоподателя да са извършвани процесуални действия, като на 16.02.2026г. е постановен обжалвания съдебен акт за прекратяване на първоинстанционното съдебно производство. Настоящият състав констатира, че в жалбата до административния съд е посочен адрес в гр. София, [жк], [адрес]. Изложеното налага извод, че жалбата не е нередовна поради непосочване в нея на адрес съобразно изискванията на чл. 150, т. 3 АПК- основанието, на което може да се счете, че жалбата е оставена без движение, въпреки че съдът не го е посочил изрично Следва да се отбележи, че невъзможността жалбоподателя да бъде намерен на посочения от него адрес, също не представлява нередовност на жалбата. Поради това и неизпълнението на дадените от административния съд указания за отстраняване на несъществуваща нередовност на жалбата не дават основание за оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство при условията на чл. 158, ал. 3 АПК. Предвид фактическата установеност по делото, приложение е следвало да намерят нормите на чл. 137, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 18а, ал. 9 АПК, съгласно които, когато лицето не може да бъде намерено на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на врата или пощенска кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. По делото липсват данни този ред на съобщаване да е бил приложен. Не са били налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл.158,ал.3 АПК, поради което и обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по него. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в частната жалба неоснователно се поддържа, че съдът незаконосъобразно не се е произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ, направено с жалбата. Такова искане, надлежно отправено до съда, в жалбата липсва. Действително, като приложение към жалбата е посочено, че се представя молба за правна помощ, но такава не е депозирана по преписката- обстоятелство установено по несъмнен начин включително и от писмо от 11.12.2025г. на и.д. началник отдел "ПМЗ- кв. Военна рампа", РПЦ- София, ДАБ при МС. Горното налага извод, че съдът правилно е съобразил, че не е сезиран с молба за правна помощ, въпреки, че такава е описана като приложение към жалбата. Изложеното, обаче, не променя извода на настоящата инсстанция за неправилност на прекратителното определение на АССГ. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,