Определение № 2084 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. В. М., чрез пълномощник против определение № 11024/16.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2323/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт и се иска отмяната му. Посочва, че съдът в нарушение на процесуалните си задължения по чл. 35 от АПК не е обсъдил в пълен обем доказателствата, събирани в административното производство. Административен съд - Пловдив е приел, че не са налице нови факти и обстоятелства, които да са съществени относно това дали е налице травматично увреждане, вследствие на което да е настъпила смъртта на А. М.. Искането е да се постанови определение, с което се отмени акт по искане за възобновяване на административно производство № 1040-15-81/01.10.2024 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив Ответникът по частната жалба – директорът на ТП на НОИ Пловдив изразява становище за неоснователност на същата, иска да се остави в сила определението на съда от 16.12.2024 г. и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалбоподателка не е представила никакви нови доказателства, даващи основание за възобновяване на административното производство, в което се иска признаване на претърпяна злополука за наследодателя й за трудова. Поддържа се становище, че няма доказателства злополуката да е следствие от травматично увреждане в резултат на трудова дейност по време на работа. Настъпилата злополука е следствие от [заличен текст], като последният не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО, а е патологично състояние вследствие на заболяване. Тези обстоятелства били известни и по повод на искането за възобновяване на административното производство, както пред административен орган, така и при оспорване на отказа по акта за възобновяване не се представят нови доказателства. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение 11024 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 2323/2024 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на В. В. М. от гр. Пловдив против Акт по искане за възобновяване на административно производство № 1040-15-81/01.10.2024г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив да се произнесе по подадена от него жалба срещу разпореждане [номер]/30.06.2024 г. на длъжностното лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ и е прекратил производството по делото. Приел е, че оспорвания административен акт е правилен. Административният орган не е намерил основания да възобнови административното производство, по издаване акт за настъпила трудова злополука, тъй като всички доказателства в съвкупната им преценка, както и ценени поотделно не могат да са причина за настъпили нови данни, които да не са били предварително известни, по отношение настъпилата за наследодателя на частната жалбоподателка злополука. Определението е правилно. Съгласно трайната съдебна практика на съдебен контрол подлежат отказът да се допусне възобновяване (чл. 103, ал. 3 АПК) и издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът (чл. 104 АПК). По делото е установено дата и място на настъпилата злополука; летален изход, причинен от [заличен текст], неуточнен; отказ на частната жалбоподателка за извършване аутопсия на починалото лице, както и издаването на разпореждане [номер]-15-73/28.04.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 КСО по искане с вх. № 1019-15-931/20.05.2024 г., с което декларирана злополука с А. М. не се приема за трудова. В частната жалба се развива оплакване за допуснати процесуални нарушения, че не бил разпитан като свидетел в проверката, извършена от ТП на НОИ свидетел, който е бил в непосредствена близост до починалото лице, към времето през което става злополуката. Това оплакване, както правилно отбелязва първостепенният съд не е основателно. По административната преписка са приложени сведения от двама служители на работодателя на пострадалото лице – и двамата са оказвали съдействие на екипите на „спешна помощ“, а един от тях е опитал да окаже първа помощ. Сведенията от двамата колеги са непротиворечиви и за администрацията не е възникнало съмнение за начина по който е настъпил фаталния край. В частната жалба превратно се обсъждат доказателствата, защото неразпитаният свидетел и наследодателят на жалбоподателката са работили по крепежни изделия за монтажни дейности, на терен на работодателя. От това се прави довод, че злополуката била трудова. Установеното от органите на НОИ и обсъдените доказателства в оспорвания съдебен акт, не отричат време и място на злополуката. Доказателствата са обсдени, но причината за смъртта е патологично състояние, което не е следствие от травматично увреждане получено по време на работа. Съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. С оглед цитираните по-горе разпоредби на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от НМЕ, липсата на протокол от аутопсия задължава ТЕЛК да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е в конкретния случай с ЕР № 5585/201 от 14.12.2021 г. на ТЕЛК. Решението на ТЕЛК не е оспорвано, протокол от аутопсия не може да се издаде, по изричното настояване на частната жалбоподателка да не се извършва такава. В административното производство са извършени дължими процесуални действия по определяне характера на декларираната от частната жалбоподателка злополука, като с разпореждането от 28.04.2022 г. последната не е приета за трудова. Разпореждането е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ Пловдив от 07.06.2022 г.,по повод жалба от 09.05.2022 г. което не е оспорвано по съдебен ред. Изводът е, че има влязъл в сила административен акт. Частната жалбоподателка е подала следваща жалба срещу разпореждане [номер]-15-73/28.04.2022 г. до ТП на НОИ Пловдив на 23.10.2023 г.. Последвало е издаване на Акт за прекратяване № 1040-15-127/07.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с който на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК е прекратено производството по жалба вх. № 1012-15-392 от 23.10.2023 г. на В. В. М. срещу разпореждане [номер]-15-73 от 28.04.2022 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, с което станалата злополука на 24.11.2020 г., с А. Д. М., не е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Актът за прекратяване е оспорен пред административния съд и жалбата е отхвърлена - определение № 3076/22.12.2023 г. по адм. д. № 2867/2023 г. по описа на Пловдивския административен съд. Последвало е искане за възобновяване на административното производство, с посочване на правно основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от АПК. Постановен е акт № 1010-154-38/27.05.2024г. на Директор ТП на НОИ – гр. Пловдив, отменен с определение № 7971 от 18.09.2024 г., по адм. дело № 1202/24 г. и преписката по заявлението за възобновяване е върната на административния орган, който е постановил оспорваният пред първостепенния съд акт по искане за възобновяване на административно производство № 1040-15-81/01.10.2024 г. Хронологията е възпроизведена точно в оспорваното определение, с което първостепенният съд не намира основание за възобновяване на административното производство. Както се посочи, има влязло в сила разпореждане на длъжностно лице по чл. 60 от КСО, с което претърпяната злополука не се приема за трудова. Решението, постановено от директор на ТП на НАИ, с което е потвърдено това разпореждане не е оспорвано по съдебен ред; налице е влязъл в сила административен акт, който не може да бъде атакуван, освен по извънреден способ, какъвто е възобновяването на производства по издаване на административни актове. Видно от представените от частната жалбоподателка доказателства и изложени съображения от нея във връзка с искането за възобновяване на административното производство по издаване на разпореждане [номер]-15-73/28.04.2022 г, на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, не се установява да са налице нови факти и обстоятелства, които да не са били известни на административния орган и страната в административното производство, или такива които да не са били установени или съобразени от административния орган при извършване на преценката да не се приеме злополуката с наследодателя за трудова. Предвид изложеното, правилни са доводите на първостепенния съд, че засегнатите от жалбоподателката две групи факти и обстоятелства не водят до извод за наличието на данни за ново събитие, да са налице безспорни данни за травматично увреждане, което да е довело до смъртта на лицето. Ирелевантни са сведенията в декларацията на сочения неразпитан св. К., тъй като с тях не могат да се установят нови обстоятелства, различни от установеното от 2022 г. в издадени и влезли в сила административни актове, които да са от съществено значение за издаването на акта и които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, поради което и правилно не могат да послужат като годно основание за възобновяване на производството по влезлия в сила стабилен административен акт по реда на чл. 99 от АПК. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че под нови обстоятелства следва да се има предвид такива факти от действителността, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди с тях, въпреки че е положила дължима грижа. В оспрованото с частната жалба определение съдът е изложил относими и правилни доводи, за отсъствието на правно основания за възобновяване на административното производство. Оплакванията в частната жалба не са основателни и доказани, за да се отмени определението на първостепенния съд. Наведените правни основания за да се иска възобновяване на административното производство се базират на фактически обстоятелства, които са били известни от 2022 г. В искането за възобновяване се сочи като ново обстоятелство, което е новооткрито според жалбоподателката, във връзка с издаден протокол от 28.03.2024 г. от лечебно заведение за корекция на мястото на смъртта на починалия. Тъй като това не влияе на относимите факти, да не се приеме злополуката за трудова, правилни са изводите на съда за неприложимост на възобновяването на административното производство по издаване на административен акт. Изложеното и споделените изводи на административния съд мотивират настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, шесто отделение да остави в сила определение № 11024/16.12.2024 г., постановено по адм. д. № 2323/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Претенцията за присъждане на разноски в полза на ответник по частната жалба са основателни и такива се присъждат в полза на Национален осигурителен институт в размер на 100 лева. По тези съображения, тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение