Определение № 9536 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2025 г.

Производството по чл.229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от Р. Р. Ш., руски гражданин, чрез адв. Т. Драшков, срещу определение № 25217/24.07.2025г. по адм.дело № 6804/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което, на осн. чл.159 т.1, вр. чл.21, ал.5 АПК, е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение по т. І.2. по Протокол №45/29.05.2025г. на Съвета по гражданство при Министерство на правосъдието(МП) по преписка с вх. №14053/2022г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на определението – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна по делото е депозиран писмен отговор на частната жалба с развити в него доводи за неоснователност на частната жалба, съответно - за правилност на обжалваното с нея прекратително определение. Частната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: По молба на жалбоподателя, за придобиване на българско гражданство по натурализация, на основание чл.15, ал.1, т.1 от Закона за българското гражданство(ЗБГ), в МП е била образувана преписка с рег. №14053/2022г. и е започнало производството за придобиване на българско гражданство. С решение по т. І.2. по Протокол №45/29.05.2025г., Съвета по гражданството е дал мнение да не бъде уважена молбата като е приел, че заявителят не е изпълнил указанието му да представи свидетелства за раждане на баща си и дядо си в оригинали. Административният съд е приел, че процесното решение няма характер на индивидуален административен акт поради това, че е част от производството по издаване на окончателния акт на Президента на РБ и като междинен акт не поражда правен резултат и не засяга пряко права, свободи и законни интереси. По съображения, изведени от нормата на – чл.21, ал.5 АПК е приел, че жалбата е процесуално недопустима. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл.36 от Закона за българското гражданство придобиването на българско гражданство по натурализация се извършва с указ на Президента на Република България. Съгласно чл.33, ал.3 от ЗБГ Съвета по гражданство дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство. Въз основа на мнението на Съвета по гражданство министърът на правосъдието прави предложение до Президента на РБ за издаване на указ или отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство (чл.34 от ЗБГ). Правилно е прието от първоинстанционният съд, че изразяването на становище под форма на мнение на Съвета по гражданство, е задължителен, междинен етап от производството във връзка с молбите за българско гражданство, което приключва с указ на президента или отказ за придобиване на българско гражданство. Като част от това производство, съгласно чл.21, ал.5 АПК, мнението на съвета няма правна характеристика на индивидуален административен акт. Мнението на Съвета по гражданство, няма характер на волеизявление по чл. 21, ал.1 от АПК, не е завършващ производството по ЗБГ акт, не е адресирано непосредствено до лицето - молител по чл. 29 от ЗБГ, не засяга непосредствено неговата правна сфера, поради което не подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на гореизложеното, обжалваното определението на Административен съд София-град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение