Определение № 1075 от 08.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2571/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. Г., ЕГН: [ЕГН], срещу определение № 619 от 29.10.2025 г. по в.ч.т.д. № 476/2025 г. на Варненски апелативен съд, I състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Г. срещу определение № 1395 от 29.09.2025 г. по т.д. № 509/2025 г. на Варненски окръжен съд. С последното е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъде отделен за разглеждане в ново производство, предявеният според него с депозираната допълнителна искова молба по делото, иск с правно основание чл. 534 ТЗ. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за ново произнасяне от въззивния съд или в условията на евентуалност - за отделяне на предявения от жалбоподателя иск по чл. 534 ТЗ в отделно производство. Жалбоподателят не споделя извода на въззивния съд, че първоинстанционното определение, обжалвано пред него, не попада в категорията на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и поради това частната жалба срещу него не подлежи на разглеждане. Твърди, че с първоинстанционното определение се препятства развитието на производството по предявената с допълнителната искова молба искова претенция и отказвайки да отдели този иск в отделно производство, първоинстанционният съд възпрепятства разглеждането му от съда, при отчитане на момента на неговото предявяване, което е от значение за запазване на правата на добросъвестния ищец. Излагат се съображения, че отказвайки да отдели иска по чл. 534 ТЗ в отделно производство, първоинстанционният съд не е изпълнил задължителни за него указания - съгласно чл. 294 ГПК, дадени с решение № 244 от 11.08 2025 г. по т.д. № 1655/2024 г. на ВКС. Допълва се, че в настоящия случай жалбоподателят не разполага с друг способ да получи съдебно разглеждане на иска чрез неговото предявяване с нова искова молба, тъй като подаването на нова искова молба означава и нова дата на предявяване на иска, което може да има отражение относно запазването правата на ищеца. Излагат се съображения, че цитираните от въззивния съд актове на ВКС не са относими към настоящия случай. Насрещните страни по делото - П. А. М., Н. А. И.-И., Игбалие А. И. и И. А. И., в писмено становище оспорват основателността на подадената частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да се произнесе, съставът на Варненски апелативен съд е намерил частната жалба, с която е бил сезиран, за недопустима. Позовал се е на разпоредбата на чл. 274 ГПК, съгласно която могат да се обжалват с частна жалба определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, възможността за чието обжалване е изрично предвидена в закона. Въззивният съд е счел, че първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за отделяне на предявения иск по чл. 534 ТЗ и разглеждането му в ново производството, не е от категорията на визираните в чл. 274 ГПК определения. Съдът се е позовал на константна практика на ВКС - определение по ч.гр.д. № 1609/2018 г., III г.о., определение по ч.т.д. № 2115/2016 г., определение по ч.т.д. № 177/2020 г., II т.о. и други, съгласно която определението, с което се допуска или отказва разделянето на исковете, е по движението на делото и няма преграждащ характер. Въззивният съд е приел за ирелевантни за правната характеристика на постановеното от Варненски окръжен съд определение доводите на жалбоподателя в противоположния смисъл, основани на решение № 244 от 11.08.2025 г. на ВКС по к.т.д. № 1655/2024 г., I т.о. Обжалваното определение е правилно. Настоящият състав на ВКС споделя изразеното от въззивния съд разбиране, че първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за разделяне на производството, не попада в обхвата на съдебните актове, които съгласно чл. 274, ал.1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което то не може да бъде наложено по пътя на обжалването. От друга страна това определение не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението за разделяне на производството няма за последица прекратяване на производството по исковете, а само отделянето им в друго производство. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в посоченото от жалбоподателя и постановено по спора решение № 244 от 11.08.2025 г. на ВКС по к.т.д. № 1655/2024 г., I т.о., не се съдържат претендираните от жалбоподателя, като задължителни за първоинстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, указания в поддържания от жалбоподателя смисъл. В отлика от съдържащите се в същото решение и действително задължителни за съда, на който делото е върнато, указания досежно правната квалификация на иска и фазата, от която следва да започне новото разглеждане на делото от инстанциите по същество, в частта им относно ищцовата претенция, заявена с допълнителната искова молба, касационният състав в мотивите си само е посочил, че първоинстанционният съд има процесуална възможност да я отдели в отделно производство и да укаже нередовностите й по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, вкл. внасяне на дължимата държавна такса. Предвид изложеното обжалваното определение на Варненски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,