Решение № 317 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4722/2008 г.

Решение № 317 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4722/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. В. Б. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Решение № 248 от 21.04.2008 г., по гр. възз. д. № 106/2008 г. на Плевенския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и при приложението на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника [община]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и в рамката на правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 ГПК (отм.) по жалба на В. К. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за собственост на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на следния недвижим имот - апартамент № 9, [населено място], ул. Б. м." № 6 вх. В, претендирай на основание чл. 7, ал. 2 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и бр. благоустройствени закони. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. З ГПК е мотивирана с извода, че по въпроса за приложимостта на чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ u другите благоустройствени закони е обоснована необходимостта от обобщаване на съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона с оглед на развитие на правото. За да отхвърли иска заявения положителен установителен иск, съдът е приел, че ищецът, като лице-член от семейството на отчужден собственик, получил процесния недвижим имот като обезщетение на отчуждена собственост на майка му- Ц. К., не е доказал наличието на собствено придобивно основание на правото на собственост. Проведеното административно производство по отмяна на отчуждаването по ЗВСВНОИ по З.,. ЗПИНМ и другите благоустройствени закони по искане на Ц. К. е произвело действието си и неговият вещно-правен ефект е проявен, като с отмяната на отчуждения имот, процесният апартамент, получен като обезщетение от Ц. К. и сима и В. К., е преминал в патримониума на О. по силата на закона- чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони. При данните по делото, настоящата инстанция намира, правните изводи за правилни и законосъобразни. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и другите благоустройствени закони урежда хипотезата, когато отчуждаването не може да бъде отменено по причина, че полученият в обезщетение на отчужден от собственика недвижим имот е разпореден чрез сделка на трето лице. Настоящият състав намира, че цитираната норма следва да бъде тълкувана в смисъл, че отчуждаването не може да се отмени когато се касае до разпореждане с правото на собственост с получения като обезщетение имот след като отчуждителната процедура е проведена и отчуждения собственик е придобил собствеността на имота. В хипотезите на обезщетяване, по желание на отчуждения собственик, на чл. от семейството му на основание чл. 102 З.(отм.) правоимащото лице /отчужден собственик/ цедира своето право да се получи в обезщетение недвижим имот. Или към момента на подаване на декларацията от отчужденият собственик, същият не притежава вещно право, а само право да получи имотно обезщетение, което същият прехвърля безвъзмездно на лице, от кръга на тези определение от закона. В този смисъл не може да се приеме, че цедирането на правото да се получи имотното обезщетение по чл. 102 З.(отм.) без процедурата по обезщетяване да е приключила със заповед на оторизирания административен орган попада в приложното поле на "разпореждане с получения в обезщетение недвижим имот" по чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и другите благоустройствени закони. Декларацията по чл. 102 З. (отм.) цедира право, което няма вещно правен характер към този момент - правото да се получи имотно обезщетение на отчужден имот. Цедираното вземане по чл. 102 З. (отм.) няма характера на разпореждане с вещно право, то произтичащо от, и съставляващо част от, обема на правото на отчуждения собственик да се получи в собственост имотно обезщетение. В контекста на изложената теза, касационната жалба се явява неоснователна. Ищецът В. К. е заявил положителен установителен иск за собственост на апартамент [населено място], [улица] № 6 на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), поддържайки, че е налице хипотеза на чл. 7, ал. 2 от ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и другите благоустройствени закони тъй като процесният недвижим имот е получен, като обезщетение недвижим имот, е прехвърлен чрез сделка на трето лице и отмяна на отчуждаването не може да се иска, а поискана от прехвърлителката реституция чрез отмяна на отчуждаването, няма действие спрямо него. Майката на В. К. - Ц. К., починала 03.02.2004 г., е била собственик на недвижим имот - 1/8 идеална част от застроено дворно място в [населено място], ПИ * в стар кв. 134, ведно с 2/5 идеални части от построената в дворното място жилищна сграда, отчужден за мероприятие по улично-регулационни план. На същата, като отчужден собственик е предоставено право да се включват в ново строителство, по Решение на ИК на С. -П. № 23 от 22.10.1969 г. Със Заповед № 1449/12.06.1979 г. по чл. 100 З. на Председателя на ИК на С. -П. и молба, нотариално заверена, 2738 от 31.05.1979 г. на Ц. К., имотното обезщетение е получено от същата и сина и В. К. - а именно процесния апартамент № 9 в [населено място]. С влязло в сила съдебно решение по молба на Ц. К., по АХД № 43/1999 г. на ВАС е отменен мълчаливия отказ на К. на [община] за отмяна на отчуждаването по ЗПИНМ. При конкретните данни по делото и с оглед на вече изложените правни мотиви по приложението на чл. 7, ал. 2 от ЗВСНОИ по ЗПИНМ, З. и др. благоустройствени закони, следва, че въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, след като правоимащият обезщетен собственик е поискал отмяна на отчуждаването, то това искане рефлектира и по отношение на лицето, придобило вещни права в резултат на цесията на правото да бъде обезщетен наред с отчуждения собственик в рамките на отчуждителното производство, тъй като е искане в обема на цялото право да се иска имотно обезщетение като равностоен имотен еквивалент на отчуждената собственост. След като цялата отчуждена собственост се връща по силата на отмяна на отчуждението в патримониума на заявителя-собственик, то всичко получено като имотно обезщетение се връща в патримониума на държавата, в случая на общината. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия