Определение № 9037 от 01.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. В. И. против определение № 7254/30.06.2025г. по адм. дело № 1192/ 2025г. по описа на Административен съд – Варна. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като са налице основания за прилагане на защитата по чл. 256, ал. 1 АПК. Излага съображения, че кметът на община Варна дължи извършване на фактически действия, като продължи процедурата съгласно решение по протокол № 30 от 27.05.2014г. на ПК „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на общината и населените места“ (АСУОРТОНМ) към общински съвет – Варна. Моли определението да бъде отменено. Ответникът – кмет на община Варна не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съставът на Административен съд – Варна правилно приема, че искането на М. И. по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, съгласно уточнението с молба от 10.06.2025г., е недопустимо. Цитираните разпоредби регламентират оспорването на неизвършени фактически действия и бездействия на административните органи, произтичащи пряко от нормативен акт или въз основа на задължения по силата на закона. По смисъла на посочените текстове не са фактически действия задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на административен акт или за извършване на административна услуга, както и тези за издаване на акт в хода на административното производство, който опосредява постановяването на крайния административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случая, както административният съд правилно приема, изискванията на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 не са изпълнени. Предмет на оспорване е бездействието на кмета на община Варна по протокол № 30 от 27.05.2014г., с което ПК „АСУОРТОНМ“ към общински съвет – Варна, взема решение да „ бъде подготвено писмо, което има функцията на възлагане за преработка на влезли в сила съдебни решения. Същото да бъде отправено до председателя на общинския съвет и при влязло в сила съдебно решение за частична отмяна на план за улична регулация за конкретен имот, същото да бъде възлагано директно на администрацията за преработка“. Това решение не създава преки задължения на кмета на община Варна и не представлява нормативен акт, поради което не се обхваща от приложното поле на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. В този смисъл са мотивите на административния съд, които следва да бъдат споделени. Всъщност, в случая искането на жалбоподателя е да се продължи административното производство по одобряване на ПУП – ПУР за собствения му имот с идентификатор 10135.2515.509 съгласно влязло в сила решение по адм. дело № 2331/ 2010г. на Административен съд – Варна. Това обаче не може да бъде постигнато чрез защитата по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, тъй като задължението за изработване на ПУП- ПУР в отменената със съдебния акт част по чл.16а ЗУТ е за общинския съвет, а не за кмета на общината и включва предприемане на правни, а не на фактически действия. Правни са и всички действия на кмета на общината по чл. 129, ал. 1 ЗУТ, които са част от сложен фактически състав, включващ решение за приемането на проекта за ПУП на експертен съвет, доклад на кмета и решение за ободряване на проекта за ПУП на общинския съвет. Изложеното обосновава законосъобразност на крайните изводи на административния съд за недопустимост на подадената жалба, оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното производство. Следователно не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,