Определение № 3856 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2718/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба на София Д. Г. срещу определение № 1154 от 28.04.2026 г. по в.гр.д. № 1965/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата ѝ по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу въззивно решение № 36/14.01.2025 г., постановено по същото дело. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено, а молбата й с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК – да бъде уважена. Ответниците по частната жалба - А. Н. М., Н. П. М. и М. И. М. подават писмени отговори в срок, в които изразяват становище за неоснователност на частната жалба и претендират съдебно – деловодни разноски. Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение, установи следното: Обжалваното определение е постановено от Окръжен съд – Пловдив по въззивно гражданско дело, с което въззивният съд се е произнесъл по искане с правно основание чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за подаване на касационна жалба срещу въззивното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС производствата по обжалване на определение, с което е отказано възстановяване на срок на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, са обособени като самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство, а постановените в тях актове пораждат собствени правни последици. Поради самостоятелността на това производство произнасянето на въззивния съд по искане за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба не представлява действие по нейното администриране. Обжалваното определение попада в кръга на определенията, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 66, ал. 2 ГПК). Съгласно действащата редакция на чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК (изм. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.) то подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а не пред Върховния касационен съд. В този смисъл е установената практика на ВКС, обективирана в определение № 4364/02.10.2024 г. по ч.гр.д. № 2064/2024 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 312/27.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4499/2024 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Следователно компетентен да се произнесе по депозираната частна жалба е Апелативен съд – Пловдив, поради което производството пред Върховния касационен съд следва да бъде прекратено, а делото – изпратено на компетентния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение