Определение № 5133 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. И. А. от гр. Перник, чрез адв. Пенев, срещу определение №2091/28.11.2024 година на Административен съд гр. Перник по адм.д. № 457/2024 година. С последното съдът е оставил без уважение искането на Н. А., чрез адв. М. Пенев, за присъждане на направените разноски по административно дело № 457 по описа на Административен съд - Перник за 2024 г. Релевира възражения за неправилност. Съдът следвало да му присъди разноски по делото, въпреки че производството по делото било прекратено поради оттегляне на жалбата. Производството по административно дело № 457/2024 г. било образувано по жалба на Н. А., чрез адв. М. Пенев, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000263/10.07.2024 г., издадена от командир към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца. Тъй като наказателното производство било прекратено, за което били представени писмени доказателства, реално било преустановено и действието на мярката, поради което и А. оттеглил жалбата си. Но и в тази хипотеза той приема, че имал право на разноски. По делото не са постъпвали становище и възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, при следните изводи от правна страна: Производството пред АС гр. Перник е образувано по жалба на Н. А., чрез адв. М. Пенев, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1158-000263/10.07.2024 г., издадена от командир към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца. С Определение № 1347/25.07.2024 г. делото е насрочено за разглеждане с призоваване на страните. В първото съдебно заседание, проведено на 25.09.2024 г., пълномощникът на жалбоподателя адв. Пенев е представил Постановление за прекратяване на наказателно производство рег. № 2229/2024 г. от 16.08.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура Перник, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.243, ал.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 249/2024 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР – Перник, пр.пр. № 2229/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Перник, водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК срещу Н. И. А.. В същото съдебно заседание адв. Пенев е оттеглил жалбата, по която е образувано административно дело № 457/2024 г. и е направил искане за прекратяване на производството по делото. Отправил е и молба за присъждане на направените по делото разноски. С протоколно определение от 25.09.2024 г. Административен съд – Перник е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. С обжалваното определение №2091/28.11.2024 година по адм.д. № 457/2024 година съдът е оставил без уважение искането на Н. А., чрез адв. М. Пенев, за присъждане на направените разноски по административно дело № 457 по описа на Административен съд - Перник за 2024 г. Определението е правилно, при следните съображения от правна страна: Производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 8, пр. 1 АПК след десезирането на съда с молба от адв. Пенев в първото проведено по делото съдебно заседание на 25.09.2024 г. При оттегляне на жалбата законът не предвижда отговорност на ответника за разноски. Отговорност на ответника за разноски е предвидена при оттегляне на акта, а не при оттегляне на жалбата – чл. 143, ал. 2 АПК. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение