Определение № 3326 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4588/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 31216/13.10.2023 г., подадена от адв. Г. К., пълномощник на Н. Т. Т., против разпореждане № 4221 от 02.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 592/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е върната частната жалба на жалбоподателя вх. № 26855/04.09.2023 г. против разпореждане № 3518 от 08.08.2023 г., постановено по същото дело, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, на основание чл. 275, ал. 2 ГПК вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Дадените от администриращия съд указания за отстраняване на нередовностите на подадената жалба вх. № 26855/04.09.2023 г. са ясни и точни. С разпореждане № 3911 от 07.09.2023 г., на жалбоподателя е било дадено указание да представи документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв., дължима съгласно чл. 19 ТДТССГПК, като изрично му е указано и, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде върната. Съобщението с препис от разпореждането е било връчено на процесуалния представител адв. Г. К. на 20.09.2023 г. Срокът за отстраняване на констатираната нередовност е изтекъл на 27.09.2023 г., до която дата по делото не са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. В изпълнение на служебните си задълженията на основание чл. 275, ал. 2 ГПК вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК администриращият съд е върнал частна жалба вх. № 26855/04.09.2023 г. Липсата на изпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираната нередовност представлява основание за връщане на подадената частна жалба. Процесуалните разпоредби са императивни и създават задължения за съда и страните да съобразяват действията си с тях, без да се допускат отклонения. По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид, че производството по частната жалба пред ВКС е образувано въпреки констатацията, че частният жалбоподател не е внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лева, намира, че на основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, определен по реда на чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение