Определение № 36 от 18.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2547/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Синаница-МС“ ООД /в ликвидация/ срещу определение № 2680/27.10.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2987/2022 г. на Апелативен съд София, с което е отменено определение № 872/07.09.2022 г. по ч. гр. д. № 744/2022 г. на Окръжен съд Благоевград и е оставено без уважение искането на касатора да бъде овластен на основание чл. 134, ал. 3 ЗЗД в качеството му на кредитор да упражни процесуалното право на своя длъжник „Синаница-ВВ“ АД да обжалва пред въззивна инстанция решение № 90/17.08.2022 г. по т. д. № 211/2021 г. на Окръжен съд Благоевград. В жалбата се излагат съображения за недопустимост на въззивното определение, тъй като съдът се е произнесъл по частна жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Отделно от това, се заявяват твърдения за неправилност на атакуваното определение, които мотивират искане за неговата отмяна. Прави се позоваване на практика на ВКС, обективирана в определение № 389/2020 г. по ч. гр. д. № 2139/2020 г. на III г.о., определение № 506/12.07.2013 г. по ч. т. д. № 2589/2013 г. на II т.о. на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С обжалваното определение на Апелативен съд София е отменено определение на Окръжен съд Благоевград, с което в рамките на обезпечително производство кредиторът „Синаница-МС“ ООД /в ликвидация/ е овластен да подаде от името на своя длъжник „Синаница-ВВ“ АД въззивна жалба срещу решение № 90/17.08.2022 г. по т. д. № 211/2021 г. на Окръжен съд Благоевград. Константна е практиката на касационната инстанция, че определението на въззивния съд, с което се произнася по частна жалба срещу определение, постановено в обезпечително производство, не подлежи на касационен контрол. В този смисъл са постановките на ТР № 1/21.07.2001 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и определение № 65/2020 г. по ч. гр. д. № 65/2020 г. на III г.о., определение № 471/2020 г. по ч. гр. д. № 3049/2020 г. на IV г.о., определение № 178/2020 г. по ч. гр. д. № 483/2020 г. на III г.о., определение № 282/2019 г. по ч. т. д. № 714/2019 г. на II т.о. на ВКС. Създадената практика се основава и на регламентираното от чл. 396, ал. 2, предл. II ЗЗД /ред. ДВ бр. 86/2017 г./, че единствено определението на въззивния съд, постановено в рамките на инстанционен контрол, с което за пръв път допусне обезпечение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В процесната хипотеза не е налице цитираното изключение, поради което частната жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС